За църквата „Св. Богородица“

Източник – „Градиво за миналото на Берковица“, автор Велислав Кацаров

20180114_102512-1-1

С ферман от 1837г. се разрешава , по молба на берковчани от 1835г., да се ремонтира полусрутената църква „Св. Богородица“, при точно определени размери. Искали са още: построяване на жилище на митрополитите и същевременно ремонтиране на полуразрушените жилищни постройки за свещениците. В разрешението за строежа на църквата за тези ремонтни дейности не се споменава.

От стари берковчани се твърди, че молбата на българите от Берковица за добиване на на разрешение за изграждане на църквата отнесли в Цариград влиятелните и видни тогава берковчани Георги Мазничев и Бисер Иванов. Те предали молбата на турското правителство и лично ходатайствали за уважението й. Имената им били издълбани на каменна плоча, зазидана на стената от дясната страна д входа, но по-късно тази плоча била покрита с варова мазилка и надписът бил заличен.

Във фермана се посочва , че раята от Вароша в град Берковица е поискала да ремонтира съществуващата в това предградие църква“Св. Богородица“, която била полусрутена, да построи в двора жилище за митрополитите  и да ремонтира стаите на свещениците.

Представителят на шейхюлисляма с фетва (писмен отговор) посочва да се разреши ремонта на църквата, защото тя действително била полусрутена. Разрешава се да бъде възстановена църквата, но да не бъде надстроявана и да не излиза вън от размерите си – 25 зура(аршина) дължина и 18 аршина ширина.

Строежът не бил извършен тогава и се наложило издаването на нов ферман от 1841г. Той е адресиран до видинския маршал Сюлейман паша, софийския областен управител Осман паша и до берковските управници. В него се обяснява, че църквата „Ая панаи“ („Св. Богородица“ ) в предградието Вароша на гр. Берковица не била ремонтирана след издадения от 1837г. ферман и до момента е в предишното си полусрутено състояние и че е наложително да се разреши нейното ремонтиране с ферман и да не се пречи на нейното възстановяване.

Църквата е построена (вероятно 1843г. ) от българското население със средствата, получени от продажбата на имотите и пари, останали от видния и богат берковчанин Камен Славчов, убит от турските власти. Турските власти е разрешавали на църквата да има камбанария  и до Освобождението тя си служи с клепало. Това се вижда от фермана от 1849г. , даден на църквата „Св. Богородица“, гр. Берковица. В него се посочва , че Берковската каза и гр. Берковица са под ведомството на Софийската епархия и че в града има църква, носеща името „Св. Богородица“.

Подчертава се привилегията, която имат християните – свободно да си служат с дървено клепало през време на религиозната служба и за приканване на богомолците за черкуване.  Заповядва се също и да не се пречи на богомолците при използване на тази привилегия.

За притеснение над християнското население  и традиции се споменава в по-стар ферман – от 1824г. В него се споменава, че турците в град Берковица (хората на традицията и обичая) искали да се ревизират привилегиите на християнското население.

От друг документ от 1862г. , пазен в архива на църквата, се узнава, че местните турци забранявали на българското населени да използва клепало, което ги обезпокоявало. Берковчани се оплакали на султана, който за пореден път настоял и заповядал пред властите , че използването на клепало е привилегия на християнското население, че могат да го ползват, но да не се позволява употребата на камбани.

Камбанарията е изградена през 1897 г .Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.

Реклами