СГОДЯВКАТА НА БАЙ САНДО

 

Ще ви разкажа един истински случай от живота на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо, станал някъде през 1942-43 година. Къщата му беше до тази на Саботай, срещу двора на Стоян Котов. Историята е свързана с този биологичен период от израстването на човека, когато на мъжът му се ще да се ожени. Та бай Санди бил в тази фаза … Имал си той изгора в Клисура /Бързия/ и вече се готвел да ходи да я иска, както си е обичая от родителите й , за булка. Сандо – млад, млад ама се справял отлично с всички видове превъплъщения на гроздовите алкохоли, вино и особено ракията…
Та облякъл кандидат жениха новия кат дрехи, взел от комшията /Яйчаро/ вратовръзка и тръгнал за Клисура. По пътя се отбил в Янчовата кръчма, гаврътнал три грозданки и закрачил окрилен към любовта …
Когато стигнал Чапразо , вече чувствал, че трябва да се отбие в кръчмата да се подкрепи с глътка балсам за сила, блясък в очите и кураж. Изпразнил три юзчета и потеглил уверен в романтичния си път.

Има още

Пашаджик от “ Грамада “ на Вазов

 

За разлика от Камен и Цена, Цеко и поп Михо и др. образи, които представляват поетически обобщени лица, живели по онова време.
Ибрахим бег Пашаджик е бил влиятелен турчин и владетел на чифлик в полите на Пъстрина откъм река Ботуня, и сестриник на Юсуф паша от Берковица, чийто чифлик се намирал около Мала Кутловица.

Юсуф паша бил бездетен турчин. Когато на сестра му се родило момче го нарекли Ибрахим. Юсуф пожелал да го осинови. Взел го със себе си , още тригодишен, и го повел из селата. Хората нарекли момчета “ пашаджик “, т. е. малък паша .
От Юсуф паша Пашаджика наследил владенията около Мала Кутловица, Живовци, Боровци, Бели мел и Чипровци, а от родителите си – земите в Пъстрина, около Охрид, Мечит махала/Пърличево/, Хаджийска махала /Черкаски/, Сумер и др.
Пашаджика експлоатирал безогледно населението.

Има още

Прякорите в Берковица – с допълнения

Благодарим на г-н Георги Генов за поредната негова информация, която ни разкрива една нова и неповторима Берковица. Публикувахме неговата статия за прякорите в Берковица преди време – може да я видите на този линк.

След неговата публикация се появиха още много прякори, които пожелах да събера на едно. Благодарим още веднъж на г-н Генов за неговия материал и неговата неизчерпаемост, както и на всички, които спомогнаха с информация за реализирането на последвалата статия:

Ето и прякорите (със сигурност пропускаме много, но списъкът е необятен) Ако има повторения – не ни съдете 🙂

Има още

БЕРКОВСКИТЕ ПРЯКОРИ

Беше 1980 , годината на Олимпиадата в Москва , помня защото тогава в столицата на Коми АССР , Сиктивкар в киоска на гарата / вестникарница / намерих сп.“НАША РОДИНА“. А в него изненада , репортаж за Берковица . Зачетох на спокойствие в хотелската стая . Пишеше , че някакъв Киро от Берковица врачувал , телевизионните антени ни били криви , грозни и , че нашия град водел в класация по прякори на глава от населението . Даже бяха изредили 15 – 20 , между които и част от тези на моята рода : МИРКО ПРАНГАДЖИЯТА , МИТКО ГЕРШОН , КИРО БАЛКАНСКИ , СИМО КОМИСАРО , АНЧЕ БАЛКАНЧЕ и т.н. Хубаво е да прочетеш нещо “ нашенско “ , особено когато си далеч от първоизточника . Има още

Берковица – стопкадър

Източник – линк

С огромен интерес прочетох курсовата работа на тема „Община Берковица“ на моята съпруга, която в момента учи „Туризъм“.  Когато преди 6 години за първи път тя видя това малко планинско градче, изпита смесени чувства. Нужно ѝ беше време, за да преодолее или може би по-точно казано да се адаптира към различността. Нормално. Тя идва от Бургас и се сблъсква с друг манталитет,  друго наречие, но с времето се влюби в това място, което сега смело нарича свое. Разбира се, без излишна скромност ще кажа, че заслугата за това е изцяло моя. Просто бях добър екскурзовод. Съветвам всеки, който има нещо общо с туризма в община Берковица: хотелиер, предприемач, уредник на музей, собственик на туристическа фирма, общинар, кмет, секретар, продавач в „Плод и зеленчук“, собственик на автомивка, таксиджия и т. н., и т. н. да прочете тази работа, която няма претенции за „наръчник“ по туризъм, но която е напипала основните пътеки, по които трябва да се движи и развива нашата малка, но за сметка на това особено китна община. Вижте сами как един човек, учещ „Туризъм“, определя и класифицира природните и културни богатства и какво още не ни достига, за да бъдем курорт.

Берковица – стопкадър

От Даниела Атанасова

Снимки: Горан Атанасов Има още