БЕРКОВСКИ РАКИЕНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ

824327_0

Скоро запознах любопитните си съграждани с предбрачните неволи на един нашенец , който отдавна пребивава /в казват/ по – добрия свят . Историята някои казват , че ги развеселила , други се позамислили , а трети само прочели заглавието . Ако искате да я четете на хартиен носител , вече я има в най – популярния пенсионерски вестник .

Сега ви предлагам поредната история на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо . Ще напомня , че къщата му беше до тази на Саботай , срещу двора на музиканта Стоян Котов … 30-40 метра по – надолу посока Пътното е къщата на днешната кметица на Берковица , по улица “Сливница“.

 

Има още

Advertisements

Берковски народни песни – част 2

11-06-10-06391_1

 

През 1929 г българският фолклорист  Васил Стоин издава капиталния сборник  „От Тимок до Вита” с 4076 народни песни от този край. Това го прави, защото е забелязъл силното западноевропейско влияние именно в Северна България, което се отразява неблагоприятно върху родния музикален фолклор.Чешките музиканти, които след Освобождението дойдоха в България, побързаха да сформират духови оркестри, с което ни приобщиха към западноевропейското музикално семейство, но пък от друга страна се получава едно изместване на селската народна песен в този район. Духовите оркестри репертоарно и интонационно се отдалечиха от местния-селски-фолклор. Днес това още по-осезателно се чувства, когато се налага да сравняваме съхранения изворен фолклор на Северна България с райони като Родопите, Странджа, Пиринско.

По-късно през 1984-1988 г досетливата берковска културна общественост в лицето на Милан Миланов и Анка Апостолова записват от възрастни хора няколкостотин местни народни песни. По препоръка на известната етнографка Лозинка Йорданова и проф. Тодор Иванов Живков през 1998 г е поканен ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев да прослуша събрания материал.

Строежът на песните беше в два основни вида – бавни и хороводни. В този фолклорен район осмосричието на стиха е най-характерното и преобладаващо. Това дава отражение върху дължината на мелодията. Но за разлика от тракийската песен, тук, метричните песни са двуделни. Северняшката песен се явява по-богато мелодична от останалите райони на страната – това се отнася за мензурните /хороводни/ песни. Докато безмензурните /бавните/ мелодии са сравнително по-бедни от тракийската бавна песен. В песните преобладават минорните ладове, срещат се и такива в натуралния и мелодичен минор.

Що се отнася до метриката и ритмиката, песните на Берковския район не се отличават от тези на останалите райони.

 

Източник – “Народни песни от берковския край” , изд. “Берковско родолюбиво общество” и “Благодетел”

Снимка – Радио Видин, новина на Петя Генова

Прякорите в Берковица – с допълнения

Благодарим на г-н Георги Генов за поредната негова информация, която ни разкрива една нова и неповторима Берковица. Публикувахме неговата статия за прякорите в Берковица преди време – може да я видите на този линк.

След неговата публикация се появиха още много прякори, които пожелах да събера на едно. Благодарим още веднъж на г-н Генов за неговия материал и неговата неизчерпаемост, както и на всички, които спомогнаха с информация за реализирането на последвалата статия:

Ето и прякорите (със сигурност пропускаме много, но списъкът е необятен) Ако има повторения – не ни съдете 🙂

Има още