БЕРКОВСКИТЕ ПРЯКОРИ

Беше 1980 , годината на Олимпиадата в Москва , помня защото тогава в столицата на Коми АССР , Сиктивкар в киоска на гарата / вестникарница / намерих сп.“НАША РОДИНА“. А в него изненада , репортаж за Берковица . Зачетох на спокойствие в хотелската стая . Пишеше , че някакъв Киро от Берковица врачувал , телевизионните антени ни били криви , грозни и , че нашия град водел в класация по прякори на глава от населението . Даже бяха изредили 15 – 20 , между които и част от тези на моята рода : МИРКО ПРАНГАДЖИЯТА , МИТКО ГЕРШОН , КИРО БАЛКАНСКИ , СИМО КОМИСАРО , АНЧЕ БАЛКАНЧЕ и т.н. Хубаво е да прочетеш нещо “ нашенско “ , особено когато си далеч от първоизточника . Има още

Advertisements

Берковица – стопкадър

Източник – линк

С огромен интерес прочетох курсовата работа на тема „Община Берковица“ на моята съпруга, която в момента учи „Туризъм“.  Когато преди 6 години за първи път тя видя това малко планинско градче, изпита смесени чувства. Нужно ѝ беше време, за да преодолее или може би по-точно казано да се адаптира към различността. Нормално. Тя идва от Бургас и се сблъсква с друг манталитет,  друго наречие, но с времето се влюби в това място, което сега смело нарича свое. Разбира се, без излишна скромност ще кажа, че заслугата за това е изцяло моя. Просто бях добър екскурзовод. Съветвам всеки, който има нещо общо с туризма в община Берковица: хотелиер, предприемач, уредник на музей, собственик на туристическа фирма, общинар, кмет, секретар, продавач в „Плод и зеленчук“, собственик на автомивка, таксиджия и т. н., и т. н. да прочете тази работа, която няма претенции за „наръчник“ по туризъм, но която е напипала основните пътеки, по които трябва да се движи и развива нашата малка, но за сметка на това особено китна община. Вижте сами как един човек, учещ „Туризъм“, определя и класифицира природните и културни богатства и какво още не ни достига, за да бъдем курорт.

Берковица – стопкадър

От Даниела Атанасова

Снимки: Горан Атанасов Има още

Панеморфи Закинтос

Панеморфи Закинтос – най-красивият остров в Йонийско море. Свикнали да възприемаме Гърция като съчетание от морското синьо и блясъка на морската пяна, заставаме стъписани пред най-зеления остров, малък рай сред спокойните води на Йонийско море. Странно е усещането, когато наближаваш бреговете му…
Така исках да започна разказа си за едно лято на приказния остров. Исках! Но никога не съм предполагала, че ще ми е толкова трудно да пиша за нещо, което съм жадувала да опиша. В сложна плетеница се нижат спомени и чувства. Впечатленията от видяното бавно бледнеят, за да изпъкне онова, което остава като белег от рана. Тъпо безпокойство ме държи будна вече сетна нощ. Познато усещане… Прилича на раждане … Забравяш колко боли. Остава богатството от поуката. Има още