БЕРКОВСКИ РАКИЕНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ

824327_0

Скоро запознах любопитните си съграждани с предбрачните неволи на един нашенец , който отдавна пребивава /в казват/ по – добрия свят . Историята някои казват , че ги развеселила , други се позамислили , а трети само прочели заглавието . Ако искате да я четете на хартиен носител , вече я има в най – популярния пенсионерски вестник .

Сега ви предлагам поредната история на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо . Ще напомня , че къщата му беше до тази на Саботай , срещу двора на музиканта Стоян Котов … 30-40 метра по – надолу посока Пътното е къщата на днешната кметица на Берковица , по улица “Сливница“.

 

Има още

Advertisements

ДВАМА КОЖОДЕРИ ОТ “ ГРАМАДА “

 

 

Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още

СГОДЯВКАТА НА БАЙ САНДО

 

Ще ви разкажа един истински случай от живота на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо, станал някъде през 1942-43 година. Къщата му беше до тази на Саботай, срещу двора на Стоян Котов. Историята е свързана с този биологичен период от израстването на човека, когато на мъжът му се ще да се ожени. Та бай Санди бил в тази фаза … Имал си той изгора в Клисура /Бързия/ и вече се готвел да ходи да я иска, както си е обичая от родителите й , за булка. Сандо – млад, млад ама се справял отлично с всички видове превъплъщения на гроздовите алкохоли, вино и особено ракията…
Та облякъл кандидат жениха новия кат дрехи, взел от комшията /Яйчаро/ вратовръзка и тръгнал за Клисура. По пътя се отбил в Янчовата кръчма, гаврътнал три грозданки и закрачил окрилен към любовта …
Когато стигнал Чапразо , вече чувствал, че трябва да се отбие в кръчмата да се подкрепи с глътка балсам за сила, блясък в очите и кураж. Изпразнил три юзчета и потеглил уверен в романтичния си път.

Има още

Кирил Скопски

 

Източник – Уикипедия

Kiril_Skopski_i_Vidinski

Кирил Скопски и Видински е православен български свещеник, висш екзархийски духовник и просветен деец.

Роден е като Коста Стоичков на 15 юли 1833 г. в Берковица. След завършване на началното си образование, постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. През 1858 г. Кирил заминава за градКарловциАвстро-Унгария, където четири години учи в местната сръбска духовна семинария. През лятото на 1863 г. се завръща във Видин, където по настояване на тогавашния патриаршески видински митрополит е арестуван. След обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред патриаршески съд.

Има още

БЕРКОВСКИТЕ ПРЯКОРИ

Беше 1980 , годината на Олимпиадата в Москва , помня защото тогава в столицата на Коми АССР , Сиктивкар в киоска на гарата / вестникарница / намерих сп.“НАША РОДИНА“. А в него изненада , репортаж за Берковица . Зачетох на спокойствие в хотелската стая . Пишеше , че някакъв Киро от Берковица врачувал , телевизионните антени ни били криви , грозни и , че нашия град водел в класация по прякори на глава от населението . Даже бяха изредили 15 – 20 , между които и част от тези на моята рода : МИРКО ПРАНГАДЖИЯТА , МИТКО ГЕРШОН , КИРО БАЛКАНСКИ , СИМО КОМИСАРО , АНЧЕ БАЛКАНЧЕ и т.н. Хубаво е да прочетеш нещо “ нашенско “ , особено когато си далеч от първоизточника . Има още