БЕРКОВСКИТЕ ПРЯКОРИ

Беше 1980 , годината на Олимпиадата в Москва , помня защото тогава в столицата на Коми АССР , Сиктивкар в киоска на гарата / вестникарница / намерих сп.“НАША РОДИНА“. А в него изненада , репортаж за Берковица . Зачетох на спокойствие в хотелската стая . Пишеше , че някакъв Киро от Берковица врачувал , телевизионните антени ни били криви , грозни и , че нашия град водел в класация по прякори на глава от населението . Даже бяха изредили 15 – 20 , между които и част от тези на моята рода : МИРКО ПРАНГАДЖИЯТА , МИТКО ГЕРШОН , КИРО БАЛКАНСКИ , СИМО КОМИСАРО , АНЧЕ БАЛКАНЧЕ и т.н. Хубаво е да прочетеш нещо “ нашенско “ , особено когато си далеч от първоизточника . Има още

Advertisements

Берковица до Освобождението

Съществува предание, че стара Берковица е била или в местността Берковичка река, или в Махала Заряница. И двете местоположения са в основа на височината Калето. И на двете места по повърхността се намират останки от антични и средновековни градежи.

От турски регистър за данъка джизие от 1491 г. се вижда, че тогава Берковица е съществувала като град и същевременно като еялет (околия) и влизала в границите на лива (окръг) София. Това положение е 93 години след поробването. Меродавността на този документ не може да се оспорва. Има още

Когато кръстницата си знае работата или как за любовта няма прегради :)

Лонджата е един от най-интересните квартали в Стара Берковица. Тук се смесват неподражаем бит и култура. В квартала живеели много магаретари, които изкарвали прехраната си с продажба на набраните в балкана дърва. Вечер те се събираха пред кръчмата на Николай Главнята и се започваше оживен разговор между мъжете, облечени с провиснали ризи, потури с червени пояси, с цървули от свинска кожа, които не свалят и през лятото.

В един такъв момент по пътя се задал Мако – окъсан ергенин, малко глупав. Никоя мома го не ще , понеже няма нищо – само една майка, съвсем паднала къщица и една магаричка. Всички го съжаляват и гледат да го сватосат за някоя мома. Майка му била дигнала ръце от него – ще си отиде без да види женитбата му. Има още

Бележка

Феликс Каниц (австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход) в своята книга „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860-1875 г. пише: „Градчето (има предвид Берковица) е населено със смесено в етническо отношение население. Така през 1871 година статистиката сочи, че в града има 520 български, 36 шпаньолски (испански евреи), 500 мохамедански, в това число 31 цигански къщи.” По това време каракачани в Берковица не е имало.

Следва продължение…

Написаното говори…

Историческото минало на нашия край

Раннохристиянска Базилика (IVв.-VIв.)

В тази категория ще публикуваме различни исторически справки за миналото на града ни. Нека проследим в детайли живота на нашите предци, видим откъде са дошли, накъде са отишли, какво са взели и какво са отнесли със себе си. Нека видим каква е била Берковица по времето на Тракия, Рим, Византия, как се е борила с робството и как е посрещнала Освобождението.

 

Както веднъж беше казал един приятел:

„Берковица е град , който се гордее с вековната си история. От надвисналото над град ни Кале все още на пост стоят древни войни, конският тропот още се чува из берковските гори, а някъде там лежи скрито от векове имане… „