Кирил Скопски

 

Източник – Уикипедия

Kiril_Skopski_i_Vidinski

Кирил Скопски и Видински е православен български свещеник, висш екзархийски духовник и просветен деец.

Роден е като Коста Стоичков на 15 юли 1833 г. в Берковица. След завършване на началното си образование, постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. През 1858 г. Кирил заминава за градКарловциАвстро-Унгария, където четири години учи в местната сръбска духовна семинария. През лятото на 1863 г. се завръща във Видин, където по настояване на тогавашния патриаршески видински митрополит е арестуван. След обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред патриаршески съд.

Има още

Advertisements

БЕРКОВСКИТЕ ПРЯКОРИ

Беше 1980 , годината на Олимпиадата в Москва , помня защото тогава в столицата на Коми АССР , Сиктивкар в киоска на гарата / вестникарница / намерих сп.“НАША РОДИНА“. А в него изненада , репортаж за Берковица . Зачетох на спокойствие в хотелската стая . Пишеше , че някакъв Киро от Берковица врачувал , телевизионните антени ни били криви , грозни и , че нашия град водел в класация по прякори на глава от населението . Даже бяха изредили 15 – 20 , между които и част от тези на моята рода : МИРКО ПРАНГАДЖИЯТА , МИТКО ГЕРШОН , КИРО БАЛКАНСКИ , СИМО КОМИСАРО , АНЧЕ БАЛКАНЧЕ и т.н. Хубаво е да прочетеш нещо “ нашенско “ , особено когато си далеч от първоизточника . Има още

Спомени за евреите в Стара Берковица

Из книгата на Росица Кирчева „Берковски четирилистни детелини“

 

Старият град Берковица е известен с еврейското население още от турско. Тук ги пратил Господ, а те – щастливи ли, щастливи! Хората добри, гостоприемни, не са завистливи и с дарба на добри търговци. Къщите им бяха в центъра. Почти еднотипни – с няколко стъпала  откъм двора, широк коридор, който води до обширни стаи с модерна мебелировка  – отделна кухня, столова, отдолу голямо мазе, отгоре с таван, където се слагат стари дрехи, стари мебели, тъй като те обичаха модерна обстановка. Бяха много мили и добри – ако нямаш пари – ще те изчакат , ще ти влязат в положението , със засмяно лице ще те посрещнат в магазина и любезно ще ти кажат: „ Еее, Михале, ако нямаш пари сега , ей го, другия месец ще платиш !“  или „Не се мъчи, имам ти доверие – ти си честен човек, никога няма да ме излъжеш! „ Има още