Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още →

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Има още →

„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Така патриархът Вазов определя престоя си в малкия подбалкански градец, където живее и работи от м. март 1879 г. до 18 септември 1880 г. като председател на окръжен съд.

Има още →

Автор: Георги Генов

Като окръжен съдия в Берковица, Вазов е посещавал редовно хана на Витан. Този хан е известен по-късно като „ дядо Нешовия хан”, а в последствие – като „ Янчовата кръчма”.

Тук ханджията Витан го сприятелява със Занка – млада, напета и изпъкваща със своята природна интелигентност жена. Тя била омъжена по това време за старши стражаря Яким от с. Комарево.

От ханджията и от Занка  Вазов научава и за Стефан хайдутина, любовник на Занка. Не след дълго Занка устройва среща на Вазов със Стефан и те двамата стават приятели, макар, че властта търси усилено Стефан и четата му, за да ги унищожи или да ги предаде на окръжния прокурор да ги съди за хайдутството им. Има още →