За Грамадата в Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

 

Споровете за мястото ме накара още в първите години да изградя една грамада, тъй като и между града и м. Йончови ханове има останки от една тутма, за която се говори, че е грамада (проклетия) от незапомнено време.
Случи се така, че учениците от берковските училища бяха пратени един ден към м. Йончови ханове да почистват блока на стопанството от камъни. Аз използвах този момент и с двата камиона на музея и с работниците превозихме едрите камъни за направата на дуварите в музейния комплекс, а дребните камъни децата събираха в кофи и кошници, и ги поведох през жп линията в триъгълника между линията, шосето и реката. Избрах мястото и там ги насипваха. Така направихме една грамада.

Идеята се разрасна. Тогава заведох проф. д-р по геодезия Младен Младеновски и заснехме целия район, където са били хановете в триъгълника. После договорих с ВИАС да изпратят дипломати, които да изготвят проекти – едни за общото градоустройство, други за изграждането на бъдещия хан, както и за разполагането на големи мраморни блокове около новата грамада, на които да бъдат изчукани релефно сцени от поемата на Вазов. Създадохме организация и накрая бяха изготвени проекти.

Жалко, че няма инвеститор, който да ни подкрепи, и днес цялата живописна местност пустее, обаче грамадата остана, и вече е обрасла с трева.

Advertisements

ДВАМА КОЖОДЕРИ ОТ “ ГРАМАДА “

 

 

Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още

Вазовата „Грамада“ и Берковица

Автор: Георги Генов

Като окръжен съдия в Берковица, Вазов е посещавал редовно хана на Витан. Този хан е известен по-късно като „ дядо Нешовия хан”, а в последствие – като „ Янчовата кръчма”.

Тук ханджията Витан го сприятелява със Занка – млада, напета и изпъкваща със своята природна интелигентност жена. Тя била омъжена по това време за старши стражаря Яким от с. Комарево.

От ханджията и от Занка  Вазов научава и за Стефан хайдутина, любовник на Занка. Не след дълго Занка устройва среща на Вазов със Стефан и те двамата стават приятели, макар, че властта търси усилено Стефан и четата му, за да ги унищожи или да ги предаде на окръжния прокурор да ги съди за хайдутството им. Има още