Йордан Шишков и Иван Стоянов – МИТРОФАН и ДОРМИДОЛСКИ

Повестта „Митрофан и Дормидолски“ Иван Вазов пише в Пловдив през 1881г. В спомените си споменава , че пред очите му се мернали очертанията на “един затънтен градец в северните поли на Балкана“ и “две често срещани там лица, фигури оригинални“. Това били Йордан Шишков и Иван Стоянов, негови помощници, когато бил председател на Окръжния съд в Берковица . И той ги обезсмъртил в повестта си .
Героите в повестта Митрофан Дакито, съдия, и Иван Аспазиевич Дормидолски, адвокат, са простовати хора, които не разбират нито новия живот, нито задълженията си . И понеже са невежи, а заемат важни длъжности, те се мъчат да се покажат, че стоят по-високо от другите, и с това стават смешни .
Иван Стоянов, наричан дядо Иван – заради голямата му брада, е роден в Бистрилица, но отдавна живеел в Берковица. Учил в Молдова и Бесарабия, като се върнал в Берковица и се заел с търговия . При създаването на Окръжния съд го назначили за съдия .
Йордан Шишков /Дакето прасето/ е кореняк берковчанин, влиятелен, полуграмотен , но заможен … Външният му вид бил много смешен – нисък “шкембест“, “тунтарест“, а самомнението му било много високо. Той се смятал едва ли не за “най-окатия“ по онова време в Берковица и останал много обиден, дето дошел за за окръжен съдия “чуждиняк“, а него – уважавания берковчанин , го направили “мирови съдия“ – тоест подчинен на окръжния .
А доколко са били “грамотни“ и тримата за съдии и адвокати личи от историческия факт , че окръжния съдия съди и осъжда на смърт кучето на дядо Михал Първанов, а мировия пък привежда присъдата в изпълнение, и прави смъртен акт на кучето …
Иван Стоянов умрял през 1905 година , а Шишков – две години по – късно, и двамата в Берковица .
По късно Иван Вазов , преработва повестта в драма , която се играе в нашите водещи театри …“ Митрофан и Дормидолски “.

Автор Георги Генов

Advertisements

ДВАМА КОЖОДЕРИ ОТ “ ГРАМАДА “

 

 

Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още

Пашаджик от “ Грамада “ на Вазов

 

За разлика от Камен и Цена, Цеко и поп Михо и др. образи, които представляват поетически обобщени лица, живели по онова време.
Ибрахим бег Пашаджик е бил влиятелен турчин и владетел на чифлик в полите на Пъстрина откъм река Ботуня, и сестриник на Юсуф паша от Берковица, чийто чифлик се намирал около Мала Кутловица.

Юсуф паша бил бездетен турчин. Когато на сестра му се родило момче го нарекли Ибрахим. Юсуф пожелал да го осинови. Взел го със себе си , още тригодишен, и го повел из селата. Хората нарекли момчета “ пашаджик “, т. е. малък паша .
От Юсуф паша Пашаджика наследил владенията около Мала Кутловица, Живовци, Боровци, Бели мел и Чипровци, а от родителите си – земите в Пъстрина, около Охрид, Мечит махала/Пърличево/, Хаджийска махала /Черкаски/, Сумер и др.
Пашаджика експлоатирал безогледно населението.

Има още

Вазовата „Грамада“ и Берковица

Автор: Георги Генов

Като окръжен съдия в Берковица, Вазов е посещавал редовно хана на Витан. Този хан е известен по-късно като „ дядо Нешовия хан”, а в последствие – като „ Янчовата кръчма”.

Тук ханджията Витан го сприятелява със Занка – млада, напета и изпъкваща със своята природна интелигентност жена. Тя била омъжена по това време за старши стражаря Яким от с. Комарево.

От ханджията и от Занка  Вазов научава и за Стефан хайдутина, любовник на Занка. Не след дълго Занка устройва среща на Вазов със Стефан и те двамата стават приятели, макар, че властта търси усилено Стефан и четата му, за да ги унищожи или да ги предаде на окръжния прокурор да ги съди за хайдутството им. Има още