Пътят към Европа минава през „Заряница“*

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор.

Но дните се търкулваха, с тях и седмиците, последвани от месеците. Есента дойде, а улиците бяха готови… Но готови за засаждането на картофи или друга зеленчукова или плодова култура.

Сред хората започна да се прокрадва тревога. Тревога, че зимата наближава, а с нея ще замре и „ремонтната дейност“. И в един прекрасен ден, работниците изчезнаха. На тяхно място се откри лунен пейзаж – кратери, ровове, вода, кал, прах, тръби, камънак.

Пълната статия може да прочетете ТУК

Advertisements

За църквата „Св. Богородица“

Източник – „Градиво за миналото на Берковица“, автор Велислав Кацаров

20180114_102512-1-1

С ферман от 1837г. се разрешава , по молба на берковчани от 1835г., да се ремонтира полусрутената църква „Св. Богородица“, при точно определени размери. Искали са още: построяване на жилище на митрополитите и същевременно ремонтиране на полуразрушените жилищни постройки за свещениците. В разрешението за строежа на църквата за тези ремонтни дейности не се споменава.

От стари берковчани се твърди, че молбата на българите от Берковица за добиване на на разрешение за изграждане на църквата отнесли в Цариград влиятелните и видни тогава берковчани Георги Мазничев и Бисер Иванов. Те предали молбата на турското правителство и лично ходатайствали за уважението й. Имената им били издълбани на каменна плоча, зазидана на стената от дясната страна д входа, но по-късно тази плоча била покрита с варова мазилка и надписът бил заличен.

Във фермана се посочва , че раята от Вароша в град Берковица е поискала да ремонтира съществуващата в това предградие църква“Св. Богородица“, която била полусрутена, да построи в двора жилище за митрополитите  и да ремонтира стаите на свещениците.

Представителят на шейхюлисляма с фетва (писмен отговор) посочва да се разреши ремонта на църквата, защото тя действително била полусрутена. Разрешава се да бъде възстановена църквата, но да не бъде надстроявана и да не излиза вън от размерите си – 25 зура(аршина) дължина и 18 аршина ширина.

Строежът не бил извършен тогава и се наложило издаването на нов ферман от 1841г. Той е адресиран до видинския маршал Сюлейман паша, софийския областен управител Осман паша и до берковските управници. В него се обяснява, че църквата „Ая панаи“ („Св. Богородица“ ) в предградието Вароша на гр. Берковица не била ремонтирана след издадения от 1837г. ферман и до момента е в предишното си полусрутено състояние и че е наложително да се разреши нейното ремонтиране с ферман и да не се пречи на нейното възстановяване.

Църквата е построена (вероятно 1843г. ) от българското население със средствата, получени от продажбата на имотите и пари, останали от видния и богат берковчанин Камен Славчов, убит от турските власти. Турските власти е разрешавали на църквата да има камбанария  и до Освобождението тя си служи с клепало. Това се вижда от фермана от 1849г. , даден на църквата „Св. Богородица“, гр. Берковица. В него се посочва , че Берковската каза и гр. Берковица са под ведомството на Софийската епархия и че в града има църква, носеща името „Св. Богородица“.

Подчертава се привилегията, която имат християните – свободно да си служат с дървено клепало през време на религиозната служба и за приканване на богомолците за черкуване.  Заповядва се също и да не се пречи на богомолците при използване на тази привилегия.

За притеснение над християнското население  и традиции се споменава в по-стар ферман – от 1824г. В него се споменава, че турците в град Берковица (хората на традицията и обичая) искали да се ревизират привилегиите на християнското население.

От друг документ от 1862г. , пазен в архива на църквата, се узнава, че местните турци забранявали на българското населени да използва клепало, което ги обезпокоявало. Берковчани се оплакали на султана, който за пореден път настоял и заповядал пред властите , че използването на клепало е привилегия на християнското население, че могат да го ползват, но да не се позволява употребата на камбани.

Камбанарията е изградена през 1897 г .Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.

Димитър Манов – ‘С малки крачки постигаме големи дела.“

опаааааааааааа

На посочения адрес – ТУК– може да прочетете кратко интервю с Димитър Манов.

В него той отговаря на въпроси на онлайн медията ЗовНюз, свързани с минали, настоящи и бъдещи инициативи на „Заедно за Берковица“ , за бъдещето на град Берковица, Северозапада и за нас самите – като представители и защитници на този китен, спокоен край.

Сподели обяд с пенсионер на Великден 2017 – завършена

17835066_10155131847261838_4466011946247408421_o

Завърши и тазгодишната инициатива „Сподели обяд с пенсионер на Великден 2017г.“ . Днес раздадохме 49 пакета с хранителни продукти на възрастни хора в крайна нужда в селата Мездрея, Бокиловци, Гаганица, Котеновци, Лесковец и Черешовица. Проведохме тази инициатива за трети път и сме сигурни, че ще продължим да го правим.
Както и при предните ни посещения, отново се сблъскахме с реалност, непозната за по-голяма част от хората в България. Планинските села са необикновени и истински – тук в едно се вплитат красивото и повехтялото, надеждата и забравата, усмивките и искрените сълзи. На една улица може да видите новопостроена, луксозна къща и схлупена къщурка, рухнала под тежестта на времето и природните стихии. За съжаление, млади хора няма, а възрастните рядко излизат извън дворовете си. Хората, които може да срещнеш са леко прегърбени, умислени, но щом ги заговориш, усмивка изгрява на лицата им. Те са услужливи, добри и изпълнени с надежда за по-добри времена. Нещо крепи тези села и техните обитатели – инатливо те са се вкопчили в родната земя и с неистови усилия преживяват ден след ден.
Възрастните хора ни посрещнаха с радостни усмивки – за част от тях ние сме вече познати лица и хора, които ги карат да се почувстват ценени и уважавани. Дариха ни с цветя и благодарности. Проляха по някоя и друга сълза, разказвайки с носталгия за изминалите години на тяхата младост и времената „коги нещата беа по-добри“. Понякога те се чувстват бедни, самотни и изоставени, но въпреки всичко те са горди, силни и изпълнени с доброта. Тежестта на битовизма не ги е пречупила и няма да успее. Думите не могат да опишат чуствата , които изпитахме и този път, радостта от появата ни и благодарностите, с които ни изпратиха нашите баби и дядовци.
Думите на една невероятна баба могат да обобщят всичко – „Милите ми… Да бъдете добри е най-важно, пари има и нема – те не са важни, човеците с човеци живеят. Помагайте си и се грижете един за друг. Ако некой има повече – да даде на другия малко, за да може и он да е по-добре. Да поздравите всите, кои са дали за назе. Айде, със здраве и добро.“.
Заедно за Берковица‘ благодари на всички, които се включиха в тазгодишната кампания – благодарение на Вашата помощ, тя бе реализирана. Благодарим и на кметовете и кметските наместници по места – за тяхната организираност и съпричастнист към каузата ни. Благодарим и на всички баби и дядовци, които посетихме днес. Благодарение на Вас осъзнахме, че умислени в проблемите на делника, забравяме, не виждаме или не оценяваме важните неща в живота и човешкте взаймоотношения.
Драги приятели, още веднъж благодарим. Продължаваме да вярваме, че с малки крачки, постигаме велики дела. Очаквайте нашите бъдещи прояви и инициативи.

 

Вижте всички снимки от кампанията на адрес https://zaednozaberkovitsa.wordpress.com/2017/04/12/%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b4-%d1%81-%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b4%d0%b5%d0%bd-2017-2/

Дари книга – запази българското

1140-yeager-sell-your-used-books.imgcache.rev661df3f628ce819a8306ca96aa6bc36f

Сдружение „Бъдеще и Развитие 2020“ (Заедно за Берковица) организира кампания по събиране на книги на български език за жителите на гр. Димитровград, Сърбия. Книгите ще бъдат дарени на библиотеката в града, където всеки желаещ ще може да ги взема за прочит. Кампанията цели да подпомогне българската култура в града и да се опази българското самосъзнание на жителите.
Връзка към събитието във Фейсбук  – ТУК

Събирането на книги ще започне от 10/04/17г. и ще продължи до 19/05/17г. За целта ще бъдат оповестени събирателни пунктове и ще бъде предоставена доп. информация.