Кампания в помощ на пенсионерите и за Коледа – дело на „Заедно за Берковица“

СНИМКИ ОТ КАМПАНИЯТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

Приключи шестата кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. За пореден път „Заедно за Берковица“ зарадва над 70 домакинства с хранителни продукти – боб, ориз, леща, олио, захар, сол, пилешко месо, колбас, захарни изделия, макарони, фиде, плодове, брашно, консерви и други. Бяха посетени 8 села – Черешовица, Котеновци, Гаганица, Бистрилица, Костенци, Мездрея, Бокиловци, Песочница.

Смятахме, че и тази кампания няма да се различава от предните такива. Бяхме подготвени за това, което щяхме да видим – разруха, кал, усещане за безпомощност, студ, тъга, мрачно бъдеще, лишено от желание за живот. Ден по-рано, преглеждайки списъците на нуждаещите се, откривахме познати имена, припомняхме си срещите с тях, спомняхме си техните мъки и неволи, коментирахме техните желания и надежди. Разбира се, в тези списъци липсваха имена, имена на хора, които не са успели да продължат напред. Споминали са се – дали от болест, самота или мизерия, може би сега това не беше толкова важно. Техният живот беше свършил, а с него и мъките, на които бяха подложени през последно време.

Има още

Реклами

„Околобългарско“включиха „Заедно за Берковица“ в техния бъдещ филм

Днес нашият град беше посетен от млади и талантливи момчета, решени да посветят 40 дни от лятото си в търсене на носителите на „промяната“ и на „добрата новина“. Техният екип се нарича „Околобългарско“ и може да ги разпознаете по ярките жълти тениски и ведър, положителен дух и вид.

През горещите месеци те ще обиколят цялата страна и ще проведат разговори и срещи с различни хора, взели дейно участие в промяната на техния град по един или друг начин. Следва нелеката задача всички тези истории и срещи да бъдат монтирани в документален филм, който има за цел да покаже на нашите сънародници, че промяната започва от самите нас и че всеки един от нас може да модерира града си в положителна насока.

36578984_10156412984701838_298242902696394752_n

„Заедно за Берковица“ е една от формациите, които намират място във филма, заедно с много други представители на дейното гражданско общество. Освен провеждането на интервю, целящо да запознае зрителите с дейността на Сдружението и неговите цели и идеали, момчетата от „Околобългарско“ , заснеха и красиви кадри с дрон и професионална техника на едни от водещите забележителности в града. За финал, летателната машина се извиси от билото на Калето, за да заснеме красивия ни планински град на фона на залязващото слънце.

Изказваме благодарност към смелите момчета и момичета от „Околобългарско“ за желанието им да поставят под светлините на прожекторите една различна и непопулярна гледна точка. Гледна точка, която демонстрира стремежа към гражданско общество, която обръща гръб на апатията и чрез която бавно, но постепенно, биват променени градския облик и човешките съдби. Искрено им благодарим и за признанието им към нас и нашата дейност през годините. Надяваме се, че няма да ги разочароваме и занапред. Това бе първата ни среща и със сигурност няма да е последната.

Желаем да благодарим и на онези наши съграждани, които са предложили сдружение „Заедно за Берковица“ да бъде включено в бъдещия документален филм. Това ни кара да вярваме, че посоката, която сме поели, е правилна, стъпките, с които крачим, са бавни, но тежки и че във Ваше лице имаме много последователи. А от това печели нашия град. Продължаваме напред и нагоре!

Две къщички за книги радват берковчани

„Заедно за Берковица“ дари две къщички за книги на своите съграждани. В понеделник поставихме и първите книги – над 50 заглавия във всяка една от тях. Освен много детска литература, в къщичките поставихме и разнообразни заглавия за по-големите. Къщичките се намират в кв. „Заряница“ – до детската площадка и в центъра на града – на тревната площ на бул. „Мрамор“, до двете кафенета.

40467973_10156560059146838_1561213783097999360_n.jpg

Това не е първата наша инициатива, чрез която се стремим да насърчим любовта към учението, грамотността и родолюбието сред най-малките наши съграждани. Досега бяха проведени няколко литературни конкурса между учениците в берковските училища, които преминаха при голям интерес от страна на младежите.

Отправяме апел към всички – пазете къщичките, пазете книгите , носете нови такива и нека заедно допринесем за развитието и образованието на децата на Берковица. Благодарим и на в кв. „Заряница“, че поеха инициатива и подредиха книжки преди нас. Вярваме, че ще направят всичко, за да може тази инициатива да се развива в дългосрочен план.

Книгата не е само страници хартия. Книгата е онзи вълшебен и лесен за достигане прозорец , от който можем да надникнем в други, различни светове. Ред след ред, страница след страница, тези светове стават все по-реални, по-съвършени, по-неописуеми и необятни. Различни герои, различни човешки съдби, трепет, емоции, които те хващат за гърлото и много магия, която те пренася там – в тези светове. И всичко това само за няколко минути. Това е магията на книгата. До тази магия искаме да се докосне бъдещето на Берковица. Вярваме, че ще успеем – заедно.

„Заедно за Берковица“ представи филм за живота в селата около града

„Заедно за Берковица“ представя своя късометражен филм „Забравените“. Кадрите за филма бяха заснети по време на тазгодишната ни кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Чрез нея бяха раздадени над 70 пакета с хранителни продукти в част от селата около Берковица.

Дълго време се чудехме как да представим това, което видяхме. Не искахме всичко в Северозапада да е сиво и мрачно за пореден път, да даваме трибуна на мизерията и недоимъка. Но за съжаление реалността е такава. В това видео ще видите едни от най-бедните хора в посетените от нас села. Хора, забравени и отритнати от държавата на високо ниво – въпреки усилията на кметовете и кметските наместници по места. Те живеят в друг свят – в свят, в който са забравени. Ние искаме да покажем този свят.

Често говорим за Северозапада, за хората, за бедността и винаги се опитваме да пресъздаваме нещата по-положително, с надежда, не харесваме отчаянието и негативизма. И може би тук понякога грешим. Може би читателите и зрителите остават с впечатление, че животът не е толкова страшен и труден. Може би понякога трябва да кажем и покажем истината – нешлифована, груба и неудобна, но истина.

Но нека не бъдем грешно разбрани. Вярваме в бъдещето на Северозапада. Въпреки всичко, голяма част от хората в селата са с изправени глави, с несломим дух и с взор, изпълнен с надежда. А надеждата винаги ще я има, винаги ще бъде част от тяхното ежедневие, от нашите кампании и ще бъде опора, върху която ще градим по-добрия Северозапад.

Благодарим на всички, които взеха участие и спомогнаха за реализирането на тазгодишната кампания в помощ на възрастните хора в околните села.

Вие сте героите на нашето време, Вие променяте времето.

П.С. Ще Ви бъдем признателни, ако споделите статията или клипа. По този начин нашите общи усилия и стремежи за един по-добър роден край ще бъдат чути от повече хора, ще привлечем внимание и подкрепа.

 

Пътят към Европа минава през „Заряница“*

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор.

Но дните се търкулваха, с тях и седмиците, последвани от месеците. Есента дойде, а улиците бяха готови… Но готови за засаждането на картофи или друга зеленчукова или плодова култура.

Сред хората започна да се прокрадва тревога. Тревога, че зимата наближава, а с нея ще замре и „ремонтната дейност“. И в един прекрасен ден, работниците изчезнаха. На тяхно място се откри лунен пейзаж – кратери, ровове, вода, кал, прах, тръби, камънак.

Пълната статия може да прочетете ТУК