Две къщички за книги радват берковчани

„Заедно за Берковица“ дари две къщички за книги на своите съграждани. В понеделник поставихме и първите книги – над 50 заглавия във всяка една от тях. Освен много детска литература, в къщичките поставихме и разнообразни заглавия за по-големите. Къщичките се намират в кв. „Заряница“ – до детската площадка и в центъра на града – на тревната площ на бул. „Мрамор“, до двете кафенета.

40467973_10156560059146838_1561213783097999360_n.jpg

Това не е първата наша инициатива, чрез която се стремим да насърчим любовта към учението, грамотността и родолюбието сред най-малките наши съграждани. Досега бяха проведени няколко литературни конкурса между учениците в берковските училища, които преминаха при голям интерес от страна на младежите.

Отправяме апел към всички – пазете къщичките, пазете книгите , носете нови такива и нека заедно допринесем за развитието и образованието на децата на Берковица. Благодарим и на в кв. „Заряница“, че поеха инициатива и подредиха книжки преди нас. Вярваме, че ще направят всичко, за да може тази инициатива да се развива в дългосрочен план.

Книгата не е само страници хартия. Книгата е онзи вълшебен и лесен за достигане прозорец , от който можем да надникнем в други, различни светове. Ред след ред, страница след страница, тези светове стават все по-реални, по-съвършени, по-неописуеми и необятни. Различни герои, различни човешки съдби, трепет, емоции, които те хващат за гърлото и много магия, която те пренася там – в тези светове. И всичко това само за няколко минути. Това е магията на книгата. До тази магия искаме да се докосне бъдещето на Берковица. Вярваме, че ще успеем – заедно.

Реклами

„Заедно за Берковица“ представи филм за живота в селата около града

„Заедно за Берковица“ представя своя късометражен филм „Забравените“. Кадрите за филма бяха заснети по време на тазгодишната ни кампания „Сподели обяд с пенсионер в нужда“. Чрез нея бяха раздадени над 70 пакета с хранителни продукти в част от селата около Берковица.

Дълго време се чудехме как да представим това, което видяхме. Не искахме всичко в Северозапада да е сиво и мрачно за пореден път, да даваме трибуна на мизерията и недоимъка. Но за съжаление реалността е такава. В това видео ще видите едни от най-бедните хора в посетените от нас села. Хора, забравени и отритнати от държавата на високо ниво – въпреки усилията на кметовете и кметските наместници по места. Те живеят в друг свят – в свят, в който са забравени. Ние искаме да покажем този свят.

Често говорим за Северозапада, за хората, за бедността и винаги се опитваме да пресъздаваме нещата по-положително, с надежда, не харесваме отчаянието и негативизма. И може би тук понякога грешим. Може би читателите и зрителите остават с впечатление, че животът не е толкова страшен и труден. Може би понякога трябва да кажем и покажем истината – нешлифована, груба и неудобна, но истина.

Но нека не бъдем грешно разбрани. Вярваме в бъдещето на Северозапада. Въпреки всичко, голяма част от хората в селата са с изправени глави, с несломим дух и с взор, изпълнен с надежда. А надеждата винаги ще я има, винаги ще бъде част от тяхното ежедневие, от нашите кампании и ще бъде опора, върху която ще градим по-добрия Северозапад.

Благодарим на всички, които взеха участие и спомогнаха за реализирането на тазгодишната кампания в помощ на възрастните хора в околните села.

Вие сте героите на нашето време, Вие променяте времето.

П.С. Ще Ви бъдем признателни, ако споделите статията или клипа. По този начин нашите общи усилия и стремежи за един по-добър роден край ще бъдат чути от повече хора, ще привлечем внимание и подкрепа.

 

Пътят към Европа минава през „Заряница“*

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор.

Но дните се търкулваха, с тях и седмиците, последвани от месеците. Есента дойде, а улиците бяха готови… Но готови за засаждането на картофи или друга зеленчукова или плодова култура.

Сред хората започна да се прокрадва тревога. Тревога, че зимата наближава, а с нея ще замре и „ремонтната дейност“. И в един прекрасен ден, работниците изчезнаха. На тяхно място се откри лунен пейзаж – кратери, ровове, вода, кал, прах, тръби, камънак.

Пълната статия може да прочетете ТУК

„Заедно за Берковица“ с нов сайт

ддддМладежката инициативна група „Заедно за Берковица“ е с нов уебсайт. Освен промените в дизайна, информацията и функционалността му, той вече е и с нов домейн – http://zaberkovitsa.com

За църквата „Св. Богородица“

Източник – „Градиво за миналото на Берковица“, автор Велислав Кацаров

20180114_102512-1-1

С ферман от 1837г. се разрешава , по молба на берковчани от 1835г., да се ремонтира полусрутената църква „Св. Богородица“, при точно определени размери. Искали са още: построяване на жилище на митрополитите и същевременно ремонтиране на полуразрушените жилищни постройки за свещениците. В разрешението за строежа на църквата за тези ремонтни дейности не се споменава.

От стари берковчани се твърди, че молбата на българите от Берковица за добиване на на разрешение за изграждане на църквата отнесли в Цариград влиятелните и видни тогава берковчани Георги Мазничев и Бисер Иванов. Те предали молбата на турското правителство и лично ходатайствали за уважението й. Имената им били издълбани на каменна плоча, зазидана на стената от дясната страна д входа, но по-късно тази плоча била покрита с варова мазилка и надписът бил заличен.

Във фермана се посочва , че раята от Вароша в град Берковица е поискала да ремонтира съществуващата в това предградие църква“Св. Богородица“, която била полусрутена, да построи в двора жилище за митрополитите  и да ремонтира стаите на свещениците.

Представителят на шейхюлисляма с фетва (писмен отговор) посочва да се разреши ремонта на църквата, защото тя действително била полусрутена. Разрешава се да бъде възстановена църквата, но да не бъде надстроявана и да не излиза вън от размерите си – 25 зура(аршина) дължина и 18 аршина ширина.

Строежът не бил извършен тогава и се наложило издаването на нов ферман от 1841г. Той е адресиран до видинския маршал Сюлейман паша, софийския областен управител Осман паша и до берковските управници. В него се обяснява, че църквата „Ая панаи“ („Св. Богородица“ ) в предградието Вароша на гр. Берковица не била ремонтирана след издадения от 1837г. ферман и до момента е в предишното си полусрутено състояние и че е наложително да се разреши нейното ремонтиране с ферман и да не се пречи на нейното възстановяване.

Църквата е построена (вероятно 1843г. ) от българското население със средствата, получени от продажбата на имотите и пари, останали от видния и богат берковчанин Камен Славчов, убит от турските власти. Турските власти е разрешавали на църквата да има камбанария  и до Освобождението тя си служи с клепало. Това се вижда от фермана от 1849г. , даден на църквата „Св. Богородица“, гр. Берковица. В него се посочва , че Берковската каза и гр. Берковица са под ведомството на Софийската епархия и че в града има църква, носеща името „Св. Богородица“.

Подчертава се привилегията, която имат християните – свободно да си служат с дървено клепало през време на религиозната служба и за приканване на богомолците за черкуване.  Заповядва се също и да не се пречи на богомолците при използване на тази привилегия.

За притеснение над християнското население  и традиции се споменава в по-стар ферман – от 1824г. В него се споменава, че турците в град Берковица (хората на традицията и обичая) искали да се ревизират привилегиите на християнското население.

От друг документ от 1862г. , пазен в архива на църквата, се узнава, че местните турци забранявали на българското населени да използва клепало, което ги обезпокоявало. Берковчани се оплакали на султана, който за пореден път настоял и заповядал пред властите , че използването на клепало е привилегия на християнското население, че могат да го ползват, но да не се позволява употребата на камбани.

Камбанарията е изградена през 1897 г .Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.