Читалище „Иван Вазов’ , гр. Берковица

Без име

Читалище “Иван Вазов” в град Берковица е създадено на 11 май 1872 г . В своята вековна история се развива като централен културен институт за Общна Берковица. Читалището е създадено с име „Будощност“ от будни берковчани.

Първите инициативи са създаване на библиотека и театър. Със собствени средства и дарения през 1924 г. е построен читалищен дом. Едно от първите кина в района е към читалището. През 1964 г. е построена нова сграда.

Читалището има традиции в музикалното и театралното дело. Тук е работил Николай Фол, който създава през 1934 година детски театър.

varwwwuploaded355566355566.jpg

Дейността на читалището се развива в няколко направления:

І. Работа с деца. Школа по изкуства и Детски център “Камбанка”

Изградени са и работят следните класове и групи:

-музика – с класове по пиано, акордеон, духови инструменти, вокал и солфеж;

-танцово изкуство – с класове по модерен балет и народни танци;

-детски театър – Детска театрална студия “Николай Фол” с 46 деца на възраст от 6 до 14 години;

-изобразително изкуство – с групи за начинаещи и подготвителна за прием в училищата по изкуства;

-куклен театър – смесен състав /деца и възрастни/ и клоунада;

-В школата по изкуства работят 3 музикални специалисти и един педагог.

Има още

Advertisements

Градска художествена галерия „Отец Паисий“ , гр. Берковица

8884468_l

 

В непосредствена близост до съборната църква „Св. Николай Чудотворец” е сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1870 г. – днес Градска художествена галерия.

След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15.03.1980 г. е открита  новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата й експозиция е открита на 09.02.1969 г. в хана. Намира се в  двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”.

Във фондовете и експозицията на галерията се съхраняват и излагат творби на известни художници от цялата страна в отделите: живопис, скулптура, графика, карикатура, приложно изкуство и възрожденска живопис – икони. Това са общо над 1500 творби. Отделено е специално място и на берковските художници – Йордан Инков, Димитър Димитров Куцаров, Кирил Воденичаров, Ангел Константинов, Йорданка и Боян Стоянови и др.

През 2010 г. беше отбелязана с изложба на Димитър Димитров Куцаров, 30 години от преместването в адаптираната сграда на старото класно училище „Отец Паисий” и 41 години от създаването на Градската художествена галерия в Берковица.

През същата година с грандиозно  тържество и поставяне на паметен знак – плоча на фасадата на галерията бе чествано 200 години просветно дело в Берковица. Присъстващите гости се възхитиха и на  пресъздадената  възстановка на килийно училище.

ГХГ – Берковица е една от най-старите галерии в Северозападна България. За последните 30 години през залите на галерията са преминали над 120 хил. посетители. Днес фондът й наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.

 

Източник – линк 

Лесотехническа професионална гимназия

varwwwuploaded153323153323.jpg

Лесотехническата професионална гимназия в гр. Берковица, съществува от 100 години и е единственото училище в Северозападна България, подготвящо кадри за горското стопанство и дървообработването.
Историята на училището е дълголетна и твърде богата, тъй като в ЛПГ се обединяват две училища – СПТУ по дървообработване и СПТУ по механизация на горското стопанство.
През периода на своето съществуване то преминава през различни етапи на развитие:
През 1909 година се създава Столарското училище началото е поставено на 29 април 1909 година с откриване в Берковица на Окръжно столарско училище, като филиал на Русенското столарско училище, под прякото ръководство на окръжната постоянна комисия гр. Враца. За директор е назначен Иван Дилчев.

 

Има още

ХОРА ОТ НАШИЯ КРАЙ – ГЕРОИ В “ ГРАМАДА “

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Има още

Берковски народни песни – част 2

11-06-10-06391_1

 

През 1929 г българският фолклорист  Васил Стоин издава капиталния сборник  „От Тимок до Вита” с 4076 народни песни от този край. Това го прави, защото е забелязъл силното западноевропейско влияние именно в Северна България, което се отразява неблагоприятно върху родния музикален фолклор.Чешките музиканти, които след Освобождението дойдоха в България, побързаха да сформират духови оркестри, с което ни приобщиха към западноевропейското музикално семейство, но пък от друга страна се получава едно изместване на селската народна песен в този район. Духовите оркестри репертоарно и интонационно се отдалечиха от местния-селски-фолклор. Днес това още по-осезателно се чувства, когато се налага да сравняваме съхранения изворен фолклор на Северна България с райони като Родопите, Странджа, Пиринско.

По-късно през 1984-1988 г досетливата берковска културна общественост в лицето на Милан Миланов и Анка Апостолова записват от възрастни хора няколкостотин местни народни песни. По препоръка на известната етнографка Лозинка Йорданова и проф. Тодор Иванов Живков през 1998 г е поканен ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев да прослуша събрания материал.

Строежът на песните беше в два основни вида – бавни и хороводни. В този фолклорен район осмосричието на стиха е най-характерното и преобладаващо. Това дава отражение върху дължината на мелодията. Но за разлика от тракийската песен, тук, метричните песни са двуделни. Северняшката песен се явява по-богато мелодична от останалите райони на страната – това се отнася за мензурните /хороводни/ песни. Докато безмензурните /бавните/ мелодии са сравнително по-бедни от тракийската бавна песен. В песните преобладават минорните ладове, срещат се и такива в натуралния и мелодичен минор.

Що се отнася до метриката и ритмиката, песните на Берковския район не се отличават от тези на останалите райони.

 

Източник – “Народни песни от берковския край” , изд. “Берковско родолюбиво общество” и “Благодетел”

Снимка – Радио Видин, новина на Петя Генова