За Грамадата в Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

 

Споровете за мястото ме накара още в първите години да изградя една грамада, тъй като и между града и м. Йончови ханове има останки от една тутма, за която се говори, че е грамада (проклетия) от незапомнено време.
Случи се така, че учениците от берковските училища бяха пратени един ден към м. Йончови ханове да почистват блока на стопанството от камъни. Аз използвах този момент и с двата камиона на музея и с работниците превозихме едрите камъни за направата на дуварите в музейния комплекс, а дребните камъни децата събираха в кофи и кошници, и ги поведох през жп линията в триъгълника между линията, шосето и реката. Избрах мястото и там ги насипваха. Така направихме една грамада.

Идеята се разрасна. Тогава заведох проф. д-р по геодезия Младен Младеновски и заснехме целия район, където са били хановете в триъгълника. После договорих с ВИАС да изпратят дипломати, които да изготвят проекти – едни за общото градоустройство, други за изграждането на бъдещия хан, както и за разполагането на големи мраморни блокове около новата грамада, на които да бъдат изчукани релефно сцени от поемата на Вазов. Създадохме организация и накрая бяха изготвени проекти.

Жалко, че няма инвеститор, който да ни подкрепи, и днес цялата живописна местност пустее, обаче грамадата остана, и вече е обрасла с трева.

Тодорините кукли (легенда)

peakTodoreniKukli

 

Разказал: Георги Генов

 

В Северозападния дял на Стара планина между прохода Петрохан и връх Ком са се гушнали три по – малки върха с чудно – приказното име Тодорини кукли . Тази легенда, която ще ви разкажа , беше излъчвана по “Хоризонт“ на БНР , в рубриката “Рано в неделя“ през 2001 година. Тя е една от многото легенди посветени на Тодора. Но аз избрах нея защото , народа – авторът й , я свързва с Берковица. Другите я представят като мома от Спанчевци … Историята я предавам такава , каквато са писали по нея – Геройко Милчев, Симеон Георгиев, Милан Миланов и Цветан Вацев .
Именно историята на Тодора , дава името на тези красиви върхове .
Берковския чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора . Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ , и най – лошото бил приятел с турците. “Теферичите“, лова и тъмните сделки превел с тиранина на берковско Пашаджика и неговата орда – черкези. За разлика от баща си Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните . Красотата й била трудно описуема . Тя била сърцето и душата на хорото , тлаките и младежките сбирки. Много младежи от нашия край се борили , кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя си имала любим, когото обичала, и на когото се била врекла във вечна обич . Той бил от Гушанци , село близо до Берковица. Казвал се Гено. Това село било известно , че от там бил хайдутина Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела ,че баща й никога няма да разреши такъв брак , затова се срещали тайно , и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено , но първо решили да се венчаят според християнските обичай. За целта минали през Клисурския манастир , където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум.

Има още

Берковски народни песни – част 2

11-06-10-06391_1

 

През 1929 г българският фолклорист  Васил Стоин издава капиталния сборник  „От Тимок до Вита” с 4076 народни песни от този край. Това го прави, защото е забелязъл силното западноевропейско влияние именно в Северна България, което се отразява неблагоприятно върху родния музикален фолклор.Чешките музиканти, които след Освобождението дойдоха в България, побързаха да сформират духови оркестри, с което ни приобщиха към западноевропейското музикално семейство, но пък от друга страна се получава едно изместване на селската народна песен в този район. Духовите оркестри репертоарно и интонационно се отдалечиха от местния-селски-фолклор. Днес това още по-осезателно се чувства, когато се налага да сравняваме съхранения изворен фолклор на Северна България с райони като Родопите, Странджа, Пиринско.

По-късно през 1984-1988 г досетливата берковска културна общественост в лицето на Милан Миланов и Анка Апостолова записват от възрастни хора няколкостотин местни народни песни. По препоръка на известната етнографка Лозинка Йорданова и проф. Тодор Иванов Живков през 1998 г е поканен ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев да прослуша събрания материал.

Строежът на песните беше в два основни вида – бавни и хороводни. В този фолклорен район осмосричието на стиха е най-характерното и преобладаващо. Това дава отражение върху дължината на мелодията. Но за разлика от тракийската песен, тук, метричните песни са двуделни. Северняшката песен се явява по-богато мелодична от останалите райони на страната – това се отнася за мензурните /хороводни/ песни. Докато безмензурните /бавните/ мелодии са сравнително по-бедни от тракийската бавна песен. В песните преобладават минорните ладове, срещат се и такива в натуралния и мелодичен минор.

Що се отнася до метриката и ритмиката, песните на Берковския район не се отличават от тези на останалите райони.

 

Източник – “Народни песни от берковския край” , изд. “Берковско родолюбиво общество” и “Благодетел”

Снимка – Радио Видин, новина на Петя Генова

БЕРКОВСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

11-06-10-06391_1

Корените на българската фолклорна песен са вплетени от векове в живота на народа. В миналото тя е обединявала българите, поддържала е духа им, крепяла е народностното съзнание и е била органична част от обредно-празничната система, от трудовата практика. Но в днешно време не е така, единствено е съхранена нейната естетическа функция. Образната й система, характерната й ритмика и мелодика привличат вниманието на съвременните творци, които искат в произведенията им да пулсира народната традиция, да се оглежда българската душевност. Затова е необходимо народните песни да се познават и съхраняват. Има още

Берковска духова музика

IMG_8360

През 1902 година ентусиазирани млади интелектуалци от град Берковица решават да сформират духов оркестър. Закупуват инструменти от Виена и започват да репетират и обогатяват репертоара си. С течение на времето Духовият оркестър е с различен статут – Градски, Военен, Общински. Неговата дейност е включвала увеселения, концерти, митинги, свирене на открито и в концертна зала. От 1970 год. оркестърът е към Народното Читалище „Иван Вазов“, гр.Берковица с численост между 25 – 30 оркестранти, с богат репертоар от увертюри, маршове, валсове, полки, мазурки, обработка на класическа музика.  Има още