ХОРА ОТ НАШИЯ КРАЙ – ГЕРОИ В “ ГРАМАДА “

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Има още

Реклами

Клисурски манастир „Св.Св. Кирил и Методий“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Летописната книга на клисурската света обител е от 1905 година и в нея са запазени сведения, че на мястото на сегашния манастир е имало зидове на стара църква както и руини от съществуващ преди векове манастир, известен сред местните хора като „пустио манастир.”

Това място е било център за духовен живот още по времето на Втората българска държава, споменава се 1240 година. Разположен в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли в китната долина на река Врещица, той е носил прозвището Врещецки манастир. В първите години от падането на България под Османско иго е бил разрушен и задълго мястото остава забравено. През 17 в. шестима монаси от друг разрушен манастир в България се заселват на това място с намерение да възстановят светинята. Доброто начинание било възпрепятствано от сформиралите се в северозападна България бунтове, подкрепящи Чипровското въстание 1688 г.

Има още

Етнографски музей, гр. Берковица

аожг
Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи.
Посетителят може да види богатото цветово многообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита — по време на турското робство Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци. Има още

Къща-музей „Иван Вазов“, гр. Берковица

004560231920

„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Така патриархът Вазов определя престоя си в малкия подбалкански градец, където живее и работи от м. март 1879 г. до 18 септември 1880 г. като председател на окръжен съд.

Има още

Смесен хор „Балкански звуци”

scan0007dsdsdssss

Галерия – в края на статията

Смесеният хор „Балкански звуци е създаден в края на декември 1927 година, под диригентството на Никола Тодоров Костов. Неговите 25 хористи започват спевките си в една от църквите на града, за да осигурят средства за своето съществуване.

Крум Бояджиев , учител по музика в Берковската педагогическа гимназия, изгражда хор и оркестър, с които изнася много концерти и оперети. Между Бояджиев и Никола Костов, както и между двата хора се създава истинска творческа връзка, която спомага за укрепването на читалищния хор.

Има още