Чешма „Малинарка“, гр. Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

40098079

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.

Advertisements

Гимназия „Д-р Иван Панов“

Gimnazia Dr Ivan Panov - Berkovitsa_pic-01

Източник – линк

Незапомнено откога, при черквата  в нашия град е имало една по-голяма стая, където се събирали ученици, свещеници и учители, които да учат децата на четмо и писмо. През 1856 г. в същия двор е построено здание, в което по-късно се помещавали черковната община, девическото училище, читалището „Бъдащност”. През 1862 г. старото черковно училище било разрушено, а на мястото му издигнали ново двуетажно здание. На долния етаж учили децата от отделенията, а на горния – класните ученици (до трети клас). През 1908 г. е открит четвърти клас, но само за една година.

През учебната 1913/1914 година към прогимназията се открива първи гимназиален клас. На следващата година училището се нарича „непълна гимназия” с новосъздадените втори, трети, четвърти гимназиален клас.  До учебната 1920/21 г. прогимназията и гимназията функционират заедно под едно ръководство. На 11.11.1920 г. се обособяват две самостоятелни училища. Същата година към гимназията се открива 5 клас и тя се нарича Берковска смесена пълна гимназия. От 1924/1925 г. гимназията става държавно смесено педагогическо училище. Педагогическите 7 и 8 клас съществуват до 1931 г. През 1934 г. се открива нов тип училище – средно реално училище. През периода 1945-51 г. училището се нарича берковска смесена гимназия, 1951/52 г. средно смесено училище. 1958/59 г. –  средно политехническо училище, а от 1963 до 1983 г. – Политехническа гимназия.

На учителски съвет, състоял се на 2.8.1920 г., директорът Парушев предлага гимназията да носи името на благодетеля на берковските училища – д-р Иван Панов. Съветът решава: след 1.4.1920 г. и за вечни времена, докато съществува, берковската гимназия да носи името на д-р Иван Панов.

В Берковската гимназия са учили такива творци на националната ни култура като Асен Босев, Йордан Радичков, Иван Давидков, Младен Исаев, Емил Коралов, Радослав Михайлов и много други.

Читалище „Иван Вазов’ , гр. Берковица

Без име

Читалище “Иван Вазов” в град Берковица е създадено на 11 май 1872 г . В своята вековна история се развива като централен културен институт за Общна Берковица. Читалището е създадено с име „Будощност“ от будни берковчани.

Първите инициативи са създаване на библиотека и театър. Със собствени средства и дарения през 1924 г. е построен читалищен дом. Едно от първите кина в района е към читалището. През 1964 г. е построена нова сграда.

Читалището има традиции в музикалното и театралното дело. Тук е работил Николай Фол, който създава през 1934 година детски театър.

varwwwuploaded355566355566.jpg

Дейността на читалището се развива в няколко направления:

І. Работа с деца. Школа по изкуства и Детски център “Камбанка”

Изградени са и работят следните класове и групи:

-музика – с класове по пиано, акордеон, духови инструменти, вокал и солфеж;

-танцово изкуство – с класове по модерен балет и народни танци;

-детски театър – Детска театрална студия “Николай Фол” с 46 деца на възраст от 6 до 14 години;

-изобразително изкуство – с групи за начинаещи и подготвителна за прием в училищата по изкуства;

-куклен театър – смесен състав /деца и възрастни/ и клоунада;

-В школата по изкуства работят 3 музикални специалисти и един педагог.

Има още

Градска художествена галерия „Отец Паисий“ , гр. Берковица

8884468_l

 

В непосредствена близост до съборната църква „Св. Николай Чудотворец” е сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1870 г. – днес Градска художествена галерия.

След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15.03.1980 г. е открита  новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата й експозиция е открита на 09.02.1969 г. в хана. Намира се в  двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”.

Във фондовете и експозицията на галерията се съхраняват и излагат творби на известни художници от цялата страна в отделите: живопис, скулптура, графика, карикатура, приложно изкуство и възрожденска живопис – икони. Това са общо над 1500 творби. Отделено е специално място и на берковските художници – Йордан Инков, Димитър Димитров Куцаров, Кирил Воденичаров, Ангел Константинов, Йорданка и Боян Стоянови и др.

През 2010 г. беше отбелязана с изложба на Димитър Димитров Куцаров, 30 години от преместването в адаптираната сграда на старото класно училище „Отец Паисий” и 41 години от създаването на Градската художествена галерия в Берковица.

През същата година с грандиозно  тържество и поставяне на паметен знак – плоча на фасадата на галерията бе чествано 200 години просветно дело в Берковица. Присъстващите гости се възхитиха и на  пресъздадената  възстановка на килийно училище.

ГХГ – Берковица е една от най-старите галерии в Северозападна България. За последните 30 години през залите на галерията са преминали над 120 хил. посетители. Днес фондът й наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.

 

Източник – линк 

ХОРА ОТ НАШИЯ КРАЙ – ГЕРОИ В “ ГРАМАДА “

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Има още