За църквата „Св. Богородица“

Източник – „Градиво за миналото на Берковица“, автор Велислав Кацаров

20180114_102512-1-1

С ферман от 1837г. се разрешава , по молба на берковчани от 1835г., да се ремонтира полусрутената църква „Св. Богородица“, при точно определени размери. Искали са още: построяване на жилище на митрополитите и същевременно ремонтиране на полуразрушените жилищни постройки за свещениците. В разрешението за строежа на църквата за тези ремонтни дейности не се споменава.

От стари берковчани се твърди, че молбата на българите от Берковица за добиване на на разрешение за изграждане на църквата отнесли в Цариград влиятелните и видни тогава берковчани Георги Мазничев и Бисер Иванов. Те предали молбата на турското правителство и лично ходатайствали за уважението й. Имената им били издълбани на каменна плоча, зазидана на стената от дясната страна д входа, но по-късно тази плоча била покрита с варова мазилка и надписът бил заличен.

Във фермана се посочва , че раята от Вароша в град Берковица е поискала да ремонтира съществуващата в това предградие църква“Св. Богородица“, която била полусрутена, да построи в двора жилище за митрополитите  и да ремонтира стаите на свещениците.

Представителят на шейхюлисляма с фетва (писмен отговор) посочва да се разреши ремонта на църквата, защото тя действително била полусрутена. Разрешава се да бъде възстановена църквата, но да не бъде надстроявана и да не излиза вън от размерите си – 25 зура(аршина) дължина и 18 аршина ширина.

Строежът не бил извършен тогава и се наложило издаването на нов ферман от 1841г. Той е адресиран до видинския маршал Сюлейман паша, софийския областен управител Осман паша и до берковските управници. В него се обяснява, че църквата „Ая панаи“ („Св. Богородица“ ) в предградието Вароша на гр. Берковица не била ремонтирана след издадения от 1837г. ферман и до момента е в предишното си полусрутено състояние и че е наложително да се разреши нейното ремонтиране с ферман и да не се пречи на нейното възстановяване.

Църквата е построена (вероятно 1843г. ) от българското население със средствата, получени от продажбата на имотите и пари, останали от видния и богат берковчанин Камен Славчов, убит от турските власти. Турските власти е разрешавали на църквата да има камбанария  и до Освобождението тя си служи с клепало. Това се вижда от фермана от 1849г. , даден на църквата „Св. Богородица“, гр. Берковица. В него се посочва , че Берковската каза и гр. Берковица са под ведомството на Софийската епархия и че в града има църква, носеща името „Св. Богородица“.

Подчертава се привилегията, която имат християните – свободно да си служат с дървено клепало през време на религиозната служба и за приканване на богомолците за черкуване.  Заповядва се също и да не се пречи на богомолците при използване на тази привилегия.

За притеснение над християнското население  и традиции се споменава в по-стар ферман – от 1824г. В него се споменава, че турците в град Берковица (хората на традицията и обичая) искали да се ревизират привилегиите на християнското население.

От друг документ от 1862г. , пазен в архива на църквата, се узнава, че местните турци забранявали на българското населени да използва клепало, което ги обезпокоявало. Берковчани се оплакали на султана, който за пореден път настоял и заповядал пред властите , че използването на клепало е привилегия на християнското население, че могат да го ползват, но да не се позволява употребата на камбани.

Камбанарията е изградена през 1897 г .Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.

Advertisements

Чешма „Малинарка“, гр. Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

40098079

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.

Гимназия „Д-р Иван Панов“

Gimnazia Dr Ivan Panov - Berkovitsa_pic-01

Източник – линк

Незапомнено откога, при черквата  в нашия град е имало една по-голяма стая, където се събирали ученици, свещеници и учители, които да учат децата на четмо и писмо. През 1856 г. в същия двор е построено здание, в което по-късно се помещавали черковната община, девическото училище, читалището „Бъдащност”. През 1862 г. старото черковно училище било разрушено, а на мястото му издигнали ново двуетажно здание. На долния етаж учили децата от отделенията, а на горния – класните ученици (до трети клас). През 1908 г. е открит четвърти клас, но само за една година.

През учебната 1913/1914 година към прогимназията се открива първи гимназиален клас. На следващата година училището се нарича „непълна гимназия” с новосъздадените втори, трети, четвърти гимназиален клас.  До учебната 1920/21 г. прогимназията и гимназията функционират заедно под едно ръководство. На 11.11.1920 г. се обособяват две самостоятелни училища. Същата година към гимназията се открива 5 клас и тя се нарича Берковска смесена пълна гимназия. От 1924/1925 г. гимназията става държавно смесено педагогическо училище. Педагогическите 7 и 8 клас съществуват до 1931 г. През 1934 г. се открива нов тип училище – средно реално училище. През периода 1945-51 г. училището се нарича берковска смесена гимназия, 1951/52 г. средно смесено училище. 1958/59 г. –  средно политехническо училище, а от 1963 до 1983 г. – Политехническа гимназия.

На учителски съвет, състоял се на 2.8.1920 г., директорът Парушев предлага гимназията да носи името на благодетеля на берковските училища – д-р Иван Панов. Съветът решава: след 1.4.1920 г. и за вечни времена, докато съществува, берковската гимназия да носи името на д-р Иван Панов.

В Берковската гимназия са учили такива творци на националната ни култура като Асен Босев, Йордан Радичков, Иван Давидков, Младен Исаев, Емил Коралов, Радослав Михайлов и много други.

Читалище „Иван Вазов’ , гр. Берковица

Без име

Читалище “Иван Вазов” в град Берковица е създадено на 11 май 1872 г . В своята вековна история се развива като централен културен институт за Общна Берковица. Читалището е създадено с име „Будощност“ от будни берковчани.

Първите инициативи са създаване на библиотека и театър. Със собствени средства и дарения през 1924 г. е построен читалищен дом. Едно от първите кина в района е към читалището. През 1964 г. е построена нова сграда.

Читалището има традиции в музикалното и театралното дело. Тук е работил Николай Фол, който създава през 1934 година детски театър.

varwwwuploaded355566355566.jpg

Дейността на читалището се развива в няколко направления:

І. Работа с деца. Школа по изкуства и Детски център “Камбанка”

Изградени са и работят следните класове и групи:

-музика – с класове по пиано, акордеон, духови инструменти, вокал и солфеж;

-танцово изкуство – с класове по модерен балет и народни танци;

-детски театър – Детска театрална студия “Николай Фол” с 46 деца на възраст от 6 до 14 години;

-изобразително изкуство – с групи за начинаещи и подготвителна за прием в училищата по изкуства;

-куклен театър – смесен състав /деца и възрастни/ и клоунада;

-В школата по изкуства работят 3 музикални специалисти и един педагог.

Има още

Градска художествена галерия „Отец Паисий“ , гр. Берковица

8884468_l

 

В непосредствена близост до съборната църква „Св. Николай Чудотворец” е сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1870 г. – днес Градска художествена галерия.

След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15.03.1980 г. е открита  новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата й експозиция е открита на 09.02.1969 г. в хана. Намира се в  двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”.

Във фондовете и експозицията на галерията се съхраняват и излагат творби на известни художници от цялата страна в отделите: живопис, скулптура, графика, карикатура, приложно изкуство и възрожденска живопис – икони. Това са общо над 1500 творби. Отделено е специално място и на берковските художници – Йордан Инков, Димитър Димитров Куцаров, Кирил Воденичаров, Ангел Константинов, Йорданка и Боян Стоянови и др.

През 2010 г. беше отбелязана с изложба на Димитър Димитров Куцаров, 30 години от преместването в адаптираната сграда на старото класно училище „Отец Паисий” и 41 години от създаването на Градската художествена галерия в Берковица.

През същата година с грандиозно  тържество и поставяне на паметен знак – плоча на фасадата на галерията бе чествано 200 години просветно дело в Берковица. Присъстващите гости се възхитиха и на  пресъздадената  възстановка на килийно училище.

ГХГ – Берковица е една от най-старите галерии в Северозападна България. За последните 30 години през залите на галерията са преминали над 120 хил. посетители. Днес фондът й наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.

 

Източник – линк