Чешма „Малинарка“, гр. Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

40098079

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.

Лесотехническа професионална гимназия

varwwwuploaded153323153323.jpg

Лесотехническата професионална гимназия в гр. Берковица, съществува от 100 години и е единственото училище в Северозападна България, подготвящо кадри за горското стопанство и дървообработването.
Историята на училището е дълголетна и твърде богата, тъй като в ЛПГ се обединяват две училища – СПТУ по дървообработване и СПТУ по механизация на горското стопанство.
През периода на своето съществуване то преминава през различни етапи на развитие:
През 1909 година се създава Столарското училище началото е поставено на 29 април 1909 година с откриване в Берковица на Окръжно столарско училище, като филиал на Русенското столарско училище, под прякото ръководство на окръжната постоянна комисия гр. Враца. За директор е назначен Иван Дилчев.

 

Има още

Етнографски музей, гр. Берковица

аожг
Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи.
Посетителят може да види богатото цветово многообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита — по време на турското робство Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци. Има още

ЛОНДЖАТА

Някои стари хора в града знаят за Лонджата само това, че в миналото на това място са ставали увеселения, виели са се кръшни хора. Какво означава лонджа, каква дейност се е извършвала там, мнозина не знаят. Колко е жалко, че местата, свързани с борбите за свобода, местата, определени за инквизиция и гибел на народните синове, или местата, гдето се решавали проблемите на цветущото занаятчийство, изчезват, заглъхват и угасват, а забравата ги покрива с дебелата пелена на неизвестността. Има още