Етнографски музей, гр. Берковица

аожг
Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи.
Посетителят може да види богатото цветово многообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита — по време на турското робство Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци. Има още

ДОКТОР ВАРТАН

Турската империя блестеше със силата на своята войска, с разкоша на ислямските владетели, дошли в Европа.

Мелодиите на много джамии се носеха по безкрайната турска земя. Цариград бе център на бурен живот с харемите, с богатите къщи и широки дворове, басейните, статуите, останали от предишните владетели. Наред с разкоша, турците бяха помислили  и за науката. В Цариград, до Високата порта, се намираше медицинската академия. Тук преподаватели бяха французи, немци, евреи. Има още

ЗА ЕТИМОЛОГИЯТА НА ДУМАТА „ЦИГАНИ” И ЦИГАНСКИТЕ ПРИКАЗКИ

Хубаво е да се знае, че наименованието „цигани” за една от най-многобройните етнически групи в България няма внушавания ни от политиците оскърбителен елемент. Цигани от санскрит означава си Ганг, хора от поречието на р. Ганг, което етимологично доказва, че са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров и е събирателно название на няколко близки етнически групи, които нямат държава, и което днес живеят в целия свят и най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали. Те имат своя забавен фолклор, който си струва да се познава.

ЦИГАНИНЪТ И ДЯВОЛЪТ 

Циганска приказка Има още

НЕ СЛУШАЙ ЖЕНА СИ! Каракачанска приказка

Това се случило някога, много отдавна, когато още змиите говорели с хората, а отношенията между самите хора били още неясни.

В колиба в гората живеели млад силен мъж и неговата красива и работна, но много любопитна невеста.

Един ден, когато мъжът се връщал от паша със своето стадо, от едно дърво пред него се изпречила змия. Той обаче успял да я сграбчи.

Има още

КАРАКАЧАНИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРИКАЗКИ

 

 

Каракачаните са етническа общност, живееща в Гърция, Македония и България. Антропологичните изследвания ги определят като едно от най-старите населения на Европа и на Балканския полуостров.  Говорят стар гръцки език, езикът на Омир, но са източноправославни християни.

Различни са версиите и легендите за техния произход. Факт е обаче, че тяхното прозвище идва от турски и означава „черен беглец”, каквито са били стадата им и тежките им носии, с които са обикаляли Балкана от ранна пролет до късна есен. В миналото каракачаните са били номади, които са се препитавали с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, месо и вълна. Отличавали са се със свои бит и култура, които нямат аналог.

Днес в България има над 2500 души каракачани. Живеят и работят като български граждани, но това, което са съхранили ненакърнено от времето и обстоятелствата, са силата на духа, вярата в Бога и строгите морални ценности, които определят отношението им към живота и света.

Голям интерес представляват приказките на каракачаните, защото те са приказки притчи, приказки митове, които обясняват произхода на света, взаимоотношенията между хората, обясняват живота.

Каракачаните почитат йерархията, затова мъжът, като глава на семейството, е надарен с воля и сила, която не бива да се престъпва. Той, мъжът, е даден от Бога и като такъв трябва да бъде почитан и уважаван. Той от своя страна е натоварен с всичката отговорност на това да бъде достоен, силен и мъдър.

До днес няма записана каракачанска приказка. Театралното студио – фолклор на етносите към Първо основно училище обаче записа такава една приказка, която обяснява кога и откъде идва това налагане на мъжа в семейните и обществени отношения, разсмива и дава възможност размисъл…

Ива Василева