Пътят към Европа минава през „Заряница“*

Статията има за цел да обясни защо вместо указателна табела към квартал „Заряница“, трябва да бъде поставена табела с цитат от Данте – „Надежда всяка тука оставете“.

Вече няколко месеца десетки семейства в берковския квартал „Заряница“ живеят на ръба на нервната криза. За нещастие тези семейства попаднаха между челюстите на един „звяр“ – общинската ремонтна дейност.

В средата на жаркото лято на 2017г. започна ремонт, целящ смяната на водопроводната мрежа по възлови улици към квартал „Заряница“. Ремонтът обхвана почти едновременно и двете главни улици, водещи към жилищния комплекс. Това предизвика уместни въпроси, но въпреки всичко обществеността даде време и шанс нещата да се случат. Семействата в „Заряница“ се примириха с режима на водата, прашните улици, подходящи за декор на стар американски уестърн, мръсния въздух, затрудненото движение сред ями и строителни материали и т.н. Направиха това в името на по-добро бъдеще. Защото всички знаем, че без да има ремонт, няма как нещо да бъде подобрено. Няма да коментираме колко и как се работеше, защо се процедираше по този начин, защо беше блокиран достъпът до един от „най-живите“ и големи квартали в града. Тези въпроси не са задавани, когато е трябвало, а ако са били зададени – останали са без отговор.

Но дните се търкулваха, с тях и седмиците, последвани от месеците. Есента дойде, а улиците бяха готови… Но готови за засаждането на картофи или друга зеленчукова или плодова култура.

Сред хората започна да се прокрадва тревога. Тревога, че зимата наближава, а с нея ще замре и „ремонтната дейност“. И в един прекрасен ден, работниците изчезнаха. На тяхно място се откри лунен пейзаж – кратери, ровове, вода, кал, прах, тръби, камънак.

Пълната статия може да прочетете ТУК

Advertisements

ДИВАТА КРУША

425660_285702934827735_1877738771_n

Към края на града над Сарая , малко над Неновото и Балканското , имаше ябълкова градина Кирчо Рукето – художник и писател . Той и г-н Карталев , основават и издават берковския печатен орган – вестник “Ком“. В неговата градина виждах за последно ябълки “Златна пармена“. ТКЗС -то изкорени дърветата , и този сорт ябълки изчезнаха … В последните години г-н Пешков се опита да възобнови една берковска традиция – малинарството , но идеята удари на камък . Но основния ми разказ не е за ябълките и малините , а за нещо дребно и незабележимо , но мен много ме развълнува , и ме накара да се замисля за много неща …
Става дума за една самотна дива круша , самонасадила се на мястото на изкоренените ябълки. За радост на хората, които имаха градини на около и туристите минаващи за Синия вир или Ком , тя раждаше сладки – леко тръпчиви круши. Не като тия дето ни предлагат от Гърция и Португалия. Имах истинско приятелство с нея и я приемах като живо същество. Тя ме даряваше с живителна влага през летните горещини, когато се скитах на около. Все се молех , дано не реши някой да я отсече.

Има още

Вазовата „Грамада“ и Берковица

Автор: Георги Генов

Като окръжен съдия в Берковица, Вазов е посещавал редовно хана на Витан. Този хан е известен по-късно като „ дядо Нешовия хан”, а в последствие – като „ Янчовата кръчма”.

Тук ханджията Витан го сприятелява със Занка – млада, напета и изпъкваща със своята природна интелигентност жена. Тя била омъжена по това време за старши стражаря Яким от с. Комарево.

От ханджията и от Занка  Вазов научава и за Стефан хайдутина, любовник на Занка. Не след дълго Занка устройва среща на Вазов със Стефан и те двамата стават приятели, макар, че властта търси усилено Стефан и четата му, за да ги унищожи или да ги предаде на окръжния прокурор да ги съди за хайдутството им. Има още

За поемата „Зихра“ и Берковица

Автор: Георги Генов

Двете поеми на Вазов – „Зихра” и „Грамада” са с наши, берковски мотиви и герои. За някои от тези герои искам да разкажа:

Започвам с поемата „Зихра”, защото нейната героиня първа застава на пътя на Вазов по време на „ Берковския му период”.

И така, какви събития и случки стоят  в основата на „Зихра”

В Берковица Вазов идва от Свищов до Лом-паланка с параход, който се движел по Дунава, благодарение на топлата мартенска пролет на 1879 година. От Лом до Берковица той пътува с „перкет” – пощенска кола. Със същия пощенски файтон пътува за Берковица и една прекрасна турска девойка – Фатме, заедно с вуйчо си – Тахир, брат на нейната майка. Тази много интересна среща във файтона става случайно, но тя оказва в последствие голямо влияние върху двамата…. Има още

ДОКТОР ВАРТАН

Турската империя блестеше със силата на своята войска, с разкоша на ислямските владетели, дошли в Европа.

Мелодиите на много джамии се носеха по безкрайната турска земя. Цариград бе център на бурен живот с харемите, с богатите къщи и широки дворове, басейните, статуите, останали от предишните владетели. Наред с разкоша, турците бяха помислили  и за науката. В Цариград, до Високата порта, се намираше медицинската академия. Тук преподаватели бяха французи, немци, евреи. Има още