Тодорините кукли (легенда)

peakTodoreniKukli

 

Разказал: Георги Генов

 

В Северозападния дял на Стара планина между прохода Петрохан и връх Ком са се гушнали три по – малки върха с чудно – приказното име Тодорини кукли . Тази легенда, която ще ви разкажа , беше излъчвана по “Хоризонт“ на БНР , в рубриката “Рано в неделя“ през 2001 година. Тя е една от многото легенди посветени на Тодора. Но аз избрах нея защото , народа – авторът й , я свързва с Берковица. Другите я представят като мома от Спанчевци … Историята я предавам такава , каквато са писали по нея – Геройко Милчев, Симеон Георгиев, Милан Миланов и Цветан Вацев .
Именно историята на Тодора , дава името на тези красиви върхове .
Берковския чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора . Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ , и най – лошото бил приятел с турците. “Теферичите“, лова и тъмните сделки превел с тиранина на берковско Пашаджика и неговата орда – черкези. За разлика от баща си Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните . Красотата й била трудно описуема . Тя била сърцето и душата на хорото , тлаките и младежките сбирки. Много младежи от нашия край се борили , кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя си имала любим, когото обичала, и на когото се била врекла във вечна обич . Той бил от Гушанци , село близо до Берковица. Казвал се Гено. Това село било известно , че от там бил хайдутина Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела ,че баща й никога няма да разреши такъв брак , затова се срещали тайно , и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено , но първо решили да се венчаят според християнските обичай. За целта минали през Клисурския манастир , където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум.

Има още

Реклами

ДИВАТА КРУША

425660_285702934827735_1877738771_n

Към края на града над Сарая , малко над Неновото и Балканското , имаше ябълкова градина Кирчо Рукето – художник и писател . Той и г-н Карталев , основават и издават берковския печатен орган – вестник “Ком“. В неговата градина виждах за последно ябълки “Златна пармена“. ТКЗС -то изкорени дърветата , и този сорт ябълки изчезнаха … В последните години г-н Пешков се опита да възобнови една берковска традиция – малинарството , но идеята удари на камък . Но основния ми разказ не е за ябълките и малините , а за нещо дребно и незабележимо , но мен много ме развълнува , и ме накара да се замисля за много неща …
Става дума за една самотна дива круша , самонасадила се на мястото на изкоренените ябълки. За радост на хората, които имаха градини на около и туристите минаващи за Синия вир или Ком , тя раждаше сладки – леко тръпчиви круши. Не като тия дето ни предлагат от Гърция и Португалия. Имах истинско приятелство с нея и я приемах като живо същество. Тя ме даряваше с живителна влага през летните горещини, когато се скитах на около. Все се молех , дано не реши някой да я отсече.

Има още

Красивата природа на град Берковица и областта

Всички снимки може да разгледате в нашата страница в Facebook на адрес – линк

Красотата на природата в околностите на град Берковица е несравнима. Гъстите гори, прегърнали града ни , пазят спомена за отминали времена и епохи и сякаш нашепват спомени, носталгия и мечти. Голяма част от планината и околното поле е набраздена от пътеки и пътища ( асфалтови или черни ) и предразполага множество разходки – пеша, с колело, с кола и т.н. Тук може да видите разнообразни представители на флората и фауната, а красотата и спокойствието на гората, небето и просторните поляни са онова малко вълшебство, от което имаме нужда, за да разкъсаме сивотата и еднообразието на ежедневието си.
Има още

Лесопарк и Римска крепост „Калето“ ,гр.Берковица

 

217058_154863191245044_5488333_n

Калето е горист хълм (515 м.н.в.). Той се издига на север като ветробранна стена и естествен лесопарк на Берковица. Чрез широко ларго зеленината на хълма навлиза в центъра на града. От ларгото по мраморния мост на Берковска река и край хотел-ресторант „Мрамор“, по асфалтираната алея или по естествените пътеки се излиза на поляна, където е Ловният дом. Той е изграден от берковското ловно дружество и е едно от най-популярните заведения за веселие и отдих.

Има още

Клисурски манастир „Св.Св. Кирил и Методий“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Летописната книга на клисурската света обител е от 1905 година и в нея са запазени сведения, че на мястото на сегашния манастир е имало зидове на стара църква както и руини от съществуващ преди векове манастир, известен сред местните хора като „пустио манастир.”

Това място е било център за духовен живот още по времето на Втората българска държава, споменава се 1240 година. Разположен в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли в китната долина на река Врещица, той е носил прозвището Врещецки манастир. В първите години от падането на България под Османско иго е бил разрушен и задълго мястото остава забравено. През 17 в. шестима монаси от друг разрушен манастир в България се заселват на това място с намерение да възстановят светинята. Доброто начинание било възпрепятствано от сформиралите се в северозападна България бунтове, подкрепящи Чипровското въстание 1688 г.

Има още