По пътя към вр. Здравченица – част 1

Дотам и обратно по пътя към вр. Здравченица или едно несравнимо изживяване сред девствената природа на Северозапада

SAM_0388В две части ще споделя с Вас част от емоциите, които ме обзеха, докато правех моята неделна разходка към един от планинските първенци на нашия край – вр. Здравченица.  Не умея да пиша, нито пък да снимам, но за сметка на това мога да чувствам. А чувствата, които ме завладяха сред недокоснати пътеки и вековни гори, заслужават да бъдат преразказани – поне отчасти. Има още

Селото – филм на Горан Атанасов

Филмът може да изгледате на този линк 

Филмът проследява живота във Владимирово на един от най- големите му празници- събора. Разказва за историята на селото, за културно- историческите му достойнства, за любопитните места и за носталгията по родния край, която според мен, всеки нормален човек трябва да носи в себе си. „Селото“ задава въпроси, но не търси отговори- оставя този приоритет на зрителите. Лентата те кара да мислиш, да се гордееш, да се смееш. На моменти обаче е тъжна, като живота в Северозапада, но оптимизмът преобладава. Оптимизмът и надеждата, че това място няма да изчезне от съзнанито ни, няма да потъне в прах и тишина. Надежда, която ме вдъхнови да направя този филм.

 Горан Атанасов- сценарист и режисьор на „Селото“

 

 

Хайдушки водопади

h10„Хайдушки водопади“ са няколко малки водопада с височина 2-3м. Намират се в рядко красивата долина на Голяма река, разположени на 9 км от града, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към града.

Неописуема е прелестта на това място край водопадите. На матово-зеления фон прекрасно хармонират покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали. Водопадите са няколко и са с височина 2-3м.

Слязъл при водопадите, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи.

Източник: линк

Панеморфи Закинтос

Панеморфи Закинтос – най-красивият остров в Йонийско море. Свикнали да възприемаме Гърция като съчетание от морското синьо и блясъка на морската пяна, заставаме стъписани пред най-зеления остров, малък рай сред спокойните води на Йонийско море. Странно е усещането, когато наближаваш бреговете му…
Така исках да започна разказа си за едно лято на приказния остров. Исках! Но никога не съм предполагала, че ще ми е толкова трудно да пиша за нещо, което съм жадувала да опиша. В сложна плетеница се нижат спомени и чувства. Впечатленията от видяното бавно бледнеят, за да изпъкне онова, което остава като белег от рана. Тъпо безпокойство ме държи будна вече сетна нощ. Познато усещане… Прилича на раждане … Забравяш колко боли. Остава богатството от поуката. Има още

Легенда за Бързия

Из „Легенди от берковския край”

 Геройко Милчев

Легенда за Бързия

 

В село Дервент живеела някога девойка на име Бърза. Като малка тя слушала съветите на старите баби да се къпе всеки ден в реката, която минавала през селото им, за да стане стройна и красива. И наистина, Бърза пораснала неземно хубава. А колкото хубава, толкова умна и трудолюбива била тя. Нейната походка, усмивка, ум и пъргавост будели радост, ревност и омраза.Само един неин поглед бил достатъчен за момците, за да обикнат големите и сини очи.От красотата на белоликото момиче бил омагьосан най-личният момък от селото – пръв сред хайдутите в гората. На него Бърза отдала сърцето си. До късни нощи двамата млади, изпълнени с любов, правели планове за предстоящата сватба. Решили тя да бъде на най-личен ден – Великден. Любовта, с която красивият момък дарявал нежната девойка, я карала да грее като слънце. Където ходела, тя все пеела и работела бързо, бързо – всичко и спорело. Има още