Ретро Берковица

Колекция от стари снимки и пощенски картички, свързани с миналото на града ни.

ъэг ооиоио йжох жоаж аофэх Има още

За барелефа на Иван Вазов на вр. Ком

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица

SAM_2272

Мраморният блок с барелефния образ на Иван Вазов изработихме през пролетта на 1965г. Използвахме наличния във фонда на музея „Иван Вазов“ гипсов релеф, изработен от склуптора А. Дудулов. Нашите известни каменоделци Игнат Игнатов и синът му Георги от кв. „Беговица“ пренесоха с машинка образа на поета от гипсовия модел върху мрамора и го изчукаха. Под него изписаха четиристишие от стихотворението му „На Ком“ .
Наближи лятото. Изготвихме програма за честването на 115- годишнината от рождението на Иван Вазов, 70 години организирано туристическо движение в града и традиционния Празник на Берковсия балкан. Извозихме мраморния блок с трактор до върха. Изкарахме вода, цимент и баластра до подножието с джип. Пренесохме материалите на ръце до върха. Изкопахме ямата и с дървета, както се казва „на манджилък“ , изправихме блока в изкопа. Заляхме ямата с бетон, като поставихме върху бетона пред паметника и летописна плоча. След това направихме снимка за спомен. Така на върха освен триангулачния знак се появи и паметник на Вазов.

Има още

За Грамадата в Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

 

Споровете за мястото ме накара още в първите години да изградя една грамада, тъй като и между града и м. Йончови ханове има останки от една тутма, за която се говори, че е грамада (проклетия) от незапомнено време.
Случи се така, че учениците от берковските училища бяха пратени един ден към м. Йончови ханове да почистват блока на стопанството от камъни. Аз използвах този момент и с двата камиона на музея и с работниците превозихме едрите камъни за направата на дуварите в музейния комплекс, а дребните камъни децата събираха в кофи и кошници, и ги поведох през жп линията в триъгълника между линията, шосето и реката. Избрах мястото и там ги насипваха. Така направихме една грамада.

Идеята се разрасна. Тогава заведох проф. д-р по геодезия Младен Младеновски и заснехме целия район, където са били хановете в триъгълника. После договорих с ВИАС да изпратят дипломати, които да изготвят проекти – едни за общото градоустройство, други за изграждането на бъдещия хан, както и за разполагането на големи мраморни блокове около новата грамада, на които да бъдат изчукани релефно сцени от поемата на Вазов. Създадохме организация и накрая бяха изготвени проекти.

Жалко, че няма инвеститор, който да ни подкрепи, и днес цялата живописна местност пустее, обаче грамадата остана, и вече е обрасла с трева.

Легенда за самотния бор

946321_10200396027566008_668734415_n

 

Автор:Георги Генов

Снимка: Иво Еленков

ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Разказвам я така , като са ми я разказвали чичо ми Симо Камисаро и учителите ми Геройко Милчев и Цветко Вацев …
Ей го там горе загледан в Балкана , на най – високата ливада – стои гордо , величествено – около ствола му , килим от красива , благоуханна и пъстроцветна тревица . Планинари от Берковица казват , че това е много ценна и лековита билка . Още навремето съм виждал поета – художник , учредителя на в. “ Ком “ и берковския туризъм Кирил Воденичаров /Кирчо Рукето/, с даскала Бочката Попов, Митко Моряка и чичо Кирчо Аптекаря береха и правеха някакви отвари от тази билка …

Живял по тези места левент овчар . Той припкал пъргаво след стадото си , балканския вятър развявал гарвановия перчем около ваклото му лице. Момите и жените се молели Богу, да им го пази ,че неговата свирня вливала в душите им животворен балсам.

Има още

Тодорините кукли (легенда)

peakTodoreniKukli

 

Разказал: Георги Генов

 

В Северозападния дял на Стара планина между прохода Петрохан и връх Ком са се гушнали три по – малки върха с чудно – приказното име Тодорини кукли . Тази легенда, която ще ви разкажа , беше излъчвана по “Хоризонт“ на БНР , в рубриката “Рано в неделя“ през 2001 година. Тя е една от многото легенди посветени на Тодора. Но аз избрах нея защото , народа – авторът й , я свързва с Берковица. Другите я представят като мома от Спанчевци … Историята я предавам такава , каквато са писали по нея – Геройко Милчев, Симеон Георгиев, Милан Миланов и Цветан Вацев .
Именно историята на Тодора , дава името на тези красиви върхове .
Берковския чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора . Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ , и най – лошото бил приятел с турците. “Теферичите“, лова и тъмните сделки превел с тиранина на берковско Пашаджика и неговата орда – черкези. За разлика от баща си Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните . Красотата й била трудно описуема . Тя била сърцето и душата на хорото , тлаките и младежките сбирки. Много младежи от нашия край се борили , кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя си имала любим, когото обичала, и на когото се била врекла във вечна обич . Той бил от Гушанци , село близо до Берковица. Казвал се Гено. Това село било известно , че от там бил хайдутина Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела ,че баща й никога няма да разреши такъв брак , затова се срещали тайно , и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено , но първо решили да се венчаят според християнските обичай. За целта минали през Клисурския манастир , където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум.

Има още