Районен съд, гр. Берковица

съд-берковица
Преди освобождението на България от турско робство, Берковица е кааза- околийски център на турска провинция, част от Османската империя. По силата на тогава действащия от 23. 04. 1869 година турски Закон за устройство на съдилищата, в гр. Берковица има каазалийско съдилище, което разглежда като първа инстанция граждански спорове и наказателни дела за налагане на наказание “запиране от един ден до една седмица” и глоба до 100 гроша. В административно отношение, градът влиза в района на Видинския санджак (окръг), а каазалийското съдилище е под ръководството на санджакския съд в гр. Видин. Известно е, че през 1874 година съдия в каазалийския съд е Мустафа Али-бей, а сред членовете на съда са и българите Хаджи Петър- ага (Хаджи Петър Илиев), Инчо ага и др.
Тогава съдът се помещава в една стая в задната част на тогавашния конак в центъра на града- съборената сграда на околийското управление.
Реклами

Гимназия „Д-р Иван Панов“

Gimnazia Dr Ivan Panov - Berkovitsa_pic-01

Източник – линк

Незапомнено откога, при черквата  в нашия град е имало една по-голяма стая, където се събирали ученици, свещеници и учители, които да учат децата на четмо и писмо. През 1856 г. в същия двор е построено здание, в което по-късно се помещавали черковната община, девическото училище, читалището „Бъдащност”. През 1862 г. старото черковно училище било разрушено, а на мястото му издигнали ново двуетажно здание. На долния етаж учили децата от отделенията, а на горния – класните ученици (до трети клас). През 1908 г. е открит четвърти клас, но само за една година.

През учебната 1913/1914 година към прогимназията се открива първи гимназиален клас. На следващата година училището се нарича „непълна гимназия” с новосъздадените втори, трети, четвърти гимназиален клас.  До учебната 1920/21 г. прогимназията и гимназията функционират заедно под едно ръководство. На 11.11.1920 г. се обособяват две самостоятелни училища. Същата година към гимназията се открива 5 клас и тя се нарича Берковска смесена пълна гимназия. От 1924/1925 г. гимназията става държавно смесено педагогическо училище. Педагогическите 7 и 8 клас съществуват до 1931 г. През 1934 г. се открива нов тип училище – средно реално училище. През периода 1945-51 г. училището се нарича берковска смесена гимназия, 1951/52 г. средно смесено училище. 1958/59 г. –  средно политехническо училище, а от 1963 до 1983 г. – Политехническа гимназия.

На учителски съвет, състоял се на 2.8.1920 г., директорът Парушев предлага гимназията да носи името на благодетеля на берковските училища – д-р Иван Панов. Съветът решава: след 1.4.1920 г. и за вечни времена, докато съществува, берковската гимназия да носи името на д-р Иван Панов.

В Берковската гимназия са учили такива творци на националната ни култура като Асен Босев, Йордан Радичков, Иван Давидков, Младен Исаев, Емил Коралов, Радослав Михайлов и много други.

Интересни години, свързани с Берковица

 

Статията е в процес на разработка и допълване. Ако се сещате за определени години, свързани със събития, хора, административни сгради и т.н. – споделете ги с нас, за да можем да развием дадената статия.

 

Читалище “Иван Вазов” – създадено на 11 май 1872г .

Часовниковата кула – строежът е започнал 1762 година и може би окончателно е бил завършен 1764 г. Според голяма част от гражданите на Берковица, кулата е построена през 1762г., но фактите за това не са точни

Градска художествена галерия – тя се помещава в сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1872 год. Фондът е започнал да се събира още от 1969 година.

Лесотехническата професионална гимназия  –  началото на Столарското училище е поставено на 29 април 1909 година

Чешма “Малинарка” – построена е през 1967 год. от розов берковски мрамор

Роден е като Кирил Скопски (Коста Стоичков) на 15 юли 1833 г. – вижте информация за  православния български свещеник, висш екзархийски духовник и просветен деец – линк с информация

Клисурски манастир „Св.Св. Кирил и Методий“ – първи сведения за наличието на духовно място в този район – 1204г. След разрушаването му около Чипровското въстание, през 1742 година манастирът е  възстановен.

Къща-музей „Иван Вазов“ – Вазов живее в Берковица от м. март 1879 г. до 18 септември 1880 г. Къщата е превърната в музей на 21.07.1957 г

Преминаване на Васил Левски през Берковица – придружителят на Левски , при идването му в Берковица удостоверява  датата – 30 авг. 1872 година.

Берковица през турско време – от турски регистър за данъка джизие от 1491 г. се вижда, че тогава Берковица е съществувала като град

Народни песни – през 1929 г българският фолклорист  Васил Стоин издава капиталния сборник  „От Тимок до Вита” с 4076 народни песни от този край.

Берковска духова музика – през 1902 година ентусиазирани млади интелектуалци от град Берковица решават да сформират духов оркестър.

Смесеният хор „Балкански звуци“ е създаден в края на декември 1927 година, под диригентството на Никола Тодоров Костов

Тенис клуб “BerkRackets” – създаден през 2010г

ФК Ком – основан е през 1957 г.

Ръгби клуб „Балкански котки“ – ръгби в Берковица има от 1973г.

Читалище „Иван Вазов’ , гр. Берковица

Без име

Читалище “Иван Вазов” в град Берковица е създадено на 11 май 1872 г . В своята вековна история се развива като централен културен институт за Общна Берковица. Читалището е създадено с име „Будощност“ от будни берковчани.

Първите инициативи са създаване на библиотека и театър. Със собствени средства и дарения през 1924 г. е построен читалищен дом. Едно от първите кина в района е към читалището. През 1964 г. е построена нова сграда.

Читалището има традиции в музикалното и театралното дело. Тук е работил Николай Фол, който създава през 1934 година детски театър.

varwwwuploaded355566355566.jpg

Дейността на читалището се развива в няколко направления:

І. Работа с деца. Школа по изкуства и Детски център “Камбанка”

Изградени са и работят следните класове и групи:

-музика – с класове по пиано, акордеон, духови инструменти, вокал и солфеж;

-танцово изкуство – с класове по модерен балет и народни танци;

-детски театър – Детска театрална студия “Николай Фол” с 46 деца на възраст от 6 до 14 години;

-изобразително изкуство – с групи за начинаещи и подготвителна за прием в училищата по изкуства;

-куклен театър – смесен състав /деца и възрастни/ и клоунада;

-В школата по изкуства работят 3 музикални специалисти и един педагог.

Има още

Градска художествена галерия „Отец Паисий“ , гр. Берковица

8884468_l

 

В непосредствена близост до съборната църква „Св. Николай Чудотворец” е сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, градено през 1870 г. – днес Градска художествена галерия.

След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15.03.1980 г. е открита  новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата й експозиция е открита на 09.02.1969 г. в хана. Намира се в  двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”.

Във фондовете и експозицията на галерията се съхраняват и излагат творби на известни художници от цялата страна в отделите: живопис, скулптура, графика, карикатура, приложно изкуство и възрожденска живопис – икони. Това са общо над 1500 творби. Отделено е специално място и на берковските художници – Йордан Инков, Димитър Димитров Куцаров, Кирил Воденичаров, Ангел Константинов, Йорданка и Боян Стоянови и др.

През 2010 г. беше отбелязана с изложба на Димитър Димитров Куцаров, 30 години от преместването в адаптираната сграда на старото класно училище „Отец Паисий” и 41 години от създаването на Градската художествена галерия в Берковица.

През същата година с грандиозно  тържество и поставяне на паметен знак – плоча на фасадата на галерията бе чествано 200 години просветно дело в Берковица. Присъстващите гости се възхитиха и на  пресъздадената  възстановка на килийно училище.

ГХГ – Берковица е една от най-старите галерии в Северозападна България. За последните 30 години през залите на галерията са преминали над 120 хил. посетители. Днес фондът й наброява 1 440 художествени произведения, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатури, скулптури, приложно изкуство, иконите са възрожденска живопис, работени ІХ – ХХ в. Във фондът на галерията се съхраняват творби на много известни художници от страната.

 

Източник – линк