* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица

Мраморният блок с барелефния образ на Иван Вазов изработихме през пролетта на 1965г. Използвахме наличния във фонда на музея „Иван Вазов“ гипсов релеф, изработен от склуптора А. Дудулов. Нашите известни каменоделци Игнат Игнатов и синът му Георги от кв. „Беговица“ пренесоха с машинка образа на поета от гипсовия модел върху мрамора и го изчукаха. Под него изписаха четиристишие от стихотворението му „На Ком“ .
Наближи лятото. Изготвихме програма за честването на 115- годишнината от рождението на Иван Вазов, 70 години организирано туристическо движение в града и традиционния Празник на Берковсия балкан. Извозихме мраморния блок с трактор до върха. Изкарахме вода, цимент и баластра до подножието с джип. Пренесохме материалите на ръце до върха. Изкопахме ямата и с дървета, както се казва „на манджилък“ , изправихме блока в изкопа. Заляхме ямата с бетон, като поставихме върху бетона пред паметника и летописна плоча. След това направихме снимка за спомен. Така на върха освен триангулачния знак се появи и паметник на Вазов.

Има още →

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

Споровете за мястото ме накара още в първите години да изградя една грамада, тъй като и между града и м. Йончови ханове има останки от една тутма, за която се говори, че е грамада (проклетия) от незапомнено време.
Случи се така, че учениците от берковските училища бяха пратени един ден към м. Йончови ханове да почистват блока на стопанството от камъни. Аз използвах този момент и с двата камиона на музея и с работниците превозихме едрите камъни за направата на дуварите в музейния комплекс, а дребните камъни децата събираха в кофи и кошници, и ги поведох през жп линията в триъгълника между линията, шосето и реката. Избрах мястото и там ги насипваха. Така направихме една грамада.

Идеята се разрасна. Тогава заведох проф. д-р по геодезия Младен Младеновски и заснехме целия район, където са били хановете в триъгълника. После договорих с ВИАС да изпратят дипломати, които да изготвят проекти – едни за общото градоустройство, други за изграждането на бъдещия хан, както и за разполагането на големи мраморни блокове около новата грамада, на които да бъдат изчукани релефно сцени от поемата на Вазов. Създадохме организация и накрая бяха изготвени проекти.

Жалко, че няма инвеститор, който да ни подкрепи, и днес цялата живописна местност пустее, обаче грамадата остана, и вече е обрасла с трева.

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.