Тодорините кукли (легенда)

peakTodoreniKukli

 

Разказал: Георги Генов

 

В Северозападния дял на Стара планина между прохода Петрохан и връх Ком са се гушнали три по – малки върха с чудно – приказното име Тодорини кукли . Тази легенда, която ще ви разкажа , беше излъчвана по “Хоризонт“ на БНР , в рубриката “Рано в неделя“ през 2001 година. Тя е една от многото легенди посветени на Тодора. Но аз избрах нея защото , народа – авторът й , я свързва с Берковица. Другите я представят като мома от Спанчевци … Историята я предавам такава , каквато са писали по нея – Геройко Милчев, Симеон Георгиев, Милан Миланов и Цветан Вацев .
Именно историята на Тодора , дава името на тези красиви върхове .
Берковския чорбаджия Тано имал чудно хубава дъщеря Тодора . Чорбаджията бил известен с лошия си нрав, бил пияница, тормозел бедния народ , и най – лошото бил приятел с турците. “Теферичите“, лова и тъмните сделки превел с тиранина на берковско Пашаджика и неговата орда – черкези. За разлика от баща си Тодора била добра и обичлива девойка. Общувала и помагала на бедните . Красотата й била трудно описуема . Тя била сърцето и душата на хорото , тлаките и младежките сбирки. Много младежи от нашия край се борили , кой ще спечели сърцето и любовта й. Тя си имала любим, когото обичала, и на когото се била врекла във вечна обич . Той бил от Гушанци , село близо до Берковица. Казвал се Гено. Това село било известно , че от там бил хайдутина Стефан, в чиято чета Гено бил знаменосец. Тодора знаела ,че баща й никога няма да разреши такъв брак , затова се срещали тайно , и подготвяли бягство в Сърбия. Бягството било уговорено , но първо решили да се венчаят според християнските обичай. За целта минали през Клисурския манастир , където да се венчаят, а войводата Стефан щял да им бъде кум.

Има още

Реклами

ДИВАТА КРУША

425660_285702934827735_1877738771_n

Към края на града над Сарая , малко над Неновото и Балканското , имаше ябълкова градина Кирчо Рукето – художник и писател . Той и г-н Карталев , основават и издават берковския печатен орган – вестник “Ком“. В неговата градина виждах за последно ябълки “Златна пармена“. ТКЗС -то изкорени дърветата , и този сорт ябълки изчезнаха … В последните години г-н Пешков се опита да възобнови една берковска традиция – малинарството , но идеята удари на камък . Но основния ми разказ не е за ябълките и малините , а за нещо дребно и незабележимо , но мен много ме развълнува , и ме накара да се замисля за много неща …
Става дума за една самотна дива круша , самонасадила се на мястото на изкоренените ябълки. За радост на хората, които имаха градини на около и туристите минаващи за Синия вир или Ком , тя раждаше сладки – леко тръпчиви круши. Не като тия дето ни предлагат от Гърция и Португалия. Имах истинско приятелство с нея и я приемах като живо същество. Тя ме даряваше с живителна влага през летните горещини, когато се скитах на около. Все се молех , дано не реши някой да я отсече.

Има още

БЕРКОВСКИ РАКИЕНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ

824327_0

Скоро запознах любопитните си съграждани с предбрачните неволи на един нашенец , който отдавна пребивава /в казват/ по – добрия свят . Историята някои казват , че ги развеселила , други се позамислили , а трети само прочели заглавието . Ако искате да я четете на хартиен носител , вече я има в най – популярния пенсионерски вестник .

Сега ви предлагам поредната история на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо . Ще напомня , че къщата му беше до тази на Саботай , срещу двора на музиканта Стоян Котов … 30-40 метра по – надолу посока Пътното е къщата на днешната кметица на Берковица , по улица “Сливница“.

 

Има още

Йордан Шишков и Иван Стоянов – МИТРОФАН и ДОРМИДОЛСКИ

Повестта „Митрофан и Дормидолски“ Иван Вазов пише в Пловдив през 1881г. В спомените си споменава , че пред очите му се мернали очертанията на “един затънтен градец в северните поли на Балкана“ и “две често срещани там лица, фигури оригинални“. Това били Йордан Шишков и Иван Стоянов, негови помощници, когато бил председател на Окръжния съд в Берковица . И той ги обезсмъртил в повестта си .
Героите в повестта Митрофан Дакито, съдия, и Иван Аспазиевич Дормидолски, адвокат, са простовати хора, които не разбират нито новия живот, нито задълженията си . И понеже са невежи, а заемат важни длъжности, те се мъчат да се покажат, че стоят по-високо от другите, и с това стават смешни .
Иван Стоянов, наричан дядо Иван – заради голямата му брада, е роден в Бистрилица, но отдавна живеел в Берковица. Учил в Молдова и Бесарабия, като се върнал в Берковица и се заел с търговия . При създаването на Окръжния съд го назначили за съдия .
Йордан Шишков /Дакето прасето/ е кореняк берковчанин, влиятелен, полуграмотен , но заможен … Външният му вид бил много смешен – нисък “шкембест“, “тунтарест“, а самомнението му било много високо. Той се смятал едва ли не за “най-окатия“ по онова време в Берковица и останал много обиден, дето дошел за за окръжен съдия “чуждиняк“, а него – уважавания берковчанин , го направили “мирови съдия“ – тоест подчинен на окръжния .
А доколко са били “грамотни“ и тримата за съдии и адвокати личи от историческия факт , че окръжния съдия съди и осъжда на смърт кучето на дядо Михал Първанов, а мировия пък привежда присъдата в изпълнение, и прави смъртен акт на кучето …
Иван Стоянов умрял през 1905 година , а Шишков – две години по – късно, и двамата в Берковица .
По късно Иван Вазов , преработва повестта в драма , която се играе в нашите водещи театри …“ Митрофан и Дормидолски “.

Автор Георги Генов

ДВАМА КОЖОДЕРИ ОТ “ ГРАМАДА “

 

 

Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още