ДИВАТА КРУША

425660_285702934827735_1877738771_n

Към края на града над Сарая , малко над Неновото и Балканското , имаше ябълкова градина Кирчо Рукето – художник и писател . Той и г-н Карталев , основават и издават берковския печатен орган – вестник “Ком“. В неговата градина виждах за последно ябълки “Златна пармена“. ТКЗС -то изкорени дърветата , и този сорт ябълки изчезнаха … В последните години г-н Пешков се опита да възобнови една берковска традиция – малинарството , но идеята удари на камък . Но основния ми разказ не е за ябълките и малините , а за нещо дребно и незабележимо , но мен много ме развълнува , и ме накара да се замисля за много неща …
Става дума за една самотна дива круша , самонасадила се на мястото на изкоренените ябълки. За радост на хората, които имаха градини на около и туристите минаващи за Синия вир или Ком , тя раждаше сладки – леко тръпчиви круши. Не като тия дето ни предлагат от Гърция и Португалия. Имах истинско приятелство с нея и я приемах като живо същество. Тя ме даряваше с живителна влага през летните горещини, когато се скитах на около. Все се молех , дано не реши някой да я отсече.

Има още

Реклами

БЕРКОВСКИ РАКИЕНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ

824327_0

Скоро запознах любопитните си съграждани с предбрачните неволи на един нашенец , който отдавна пребивава /в казват/ по – добрия свят . Историята някои казват , че ги развеселила , други се позамислили , а трети само прочели заглавието . Ако искате да я четете на хартиен носител , вече я има в най – популярния пенсионерски вестник .

Сега ви предлагам поредната история на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо . Ще напомня , че къщата му беше до тази на Саботай , срещу двора на музиканта Стоян Котов … 30-40 метра по – надолу посока Пътното е къщата на днешната кметица на Берковица , по улица “Сливница“.

 

Има още

ДВАМА КОЖОДЕРИ ОТ “ ГРАМАДА “

 

 

Близък приятел на Пашаджик и владетел на земите в горното поречие на Огоста , Бързия и Ботуня бил Халит ага. Седалишето му се намирало в Горно Церовене. Там имал голям сарай с много прислуга , също чифлик с голямо стопанство. В почти всяко село имал воденица , събирал много пари мелене на житото, а населението му било винаги задлъжняло , поради слабото заплащане на труда им.
Негов пръв приятел бил Осман Хаджимаданов, или както го наричал народа Осман Смъркача. Негово седалище било село Илица.
Двамата имали земи по долината на Огоста от Горно Церовене до Бели мел , та чак до Балкана – Боровско , Живовско и Берковско …

Има още

СГОДЯВКАТА НА БАЙ САНДО

 

Ще ви разкажа един истински случай от живота на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо, станал някъде през 1942-43 година. Къщата му беше до тази на Саботай, срещу двора на Стоян Котов. Историята е свързана с този биологичен период от израстването на човека, когато на мъжът му се ще да се ожени. Та бай Санди бил в тази фаза … Имал си той изгора в Клисура /Бързия/ и вече се готвел да ходи да я иска, както си е обичая от родителите й , за булка. Сандо – млад, млад ама се справял отлично с всички видове превъплъщения на гроздовите алкохоли, вино и особено ракията…
Та облякъл кандидат жениха новия кат дрехи, взел от комшията /Яйчаро/ вратовръзка и тръгнал за Клисура. По пътя се отбил в Янчовата кръчма, гаврътнал три грозданки и закрачил окрилен към любовта …
Когато стигнал Чапразо , вече чувствал, че трябва да се отбие в кръчмата да се подкрепи с глътка балсам за сила, блясък в очите и кураж. Изпразнил три юзчета и потеглил уверен в романтичния си път.

Има още

Пашаджик от “ Грамада “ на Вазов

 

За разлика от Камен и Цена, Цеко и поп Михо и др. образи, които представляват поетически обобщени лица, живели по онова време.
Ибрахим бег Пашаджик е бил влиятелен турчин и владетел на чифлик в полите на Пъстрина откъм река Ботуня, и сестриник на Юсуф паша от Берковица, чийто чифлик се намирал около Мала Кутловица.

Юсуф паша бил бездетен турчин. Когато на сестра му се родило момче го нарекли Ибрахим. Юсуф пожелал да го осинови. Взел го със себе си , още тригодишен, и го повел из селата. Хората нарекли момчета “ пашаджик “, т. е. малък паша .
От Юсуф паша Пашаджика наследил владенията около Мала Кутловица, Живовци, Боровци, Бели мел и Чипровци, а от родителите си – земите в Пъстрина, около Охрид, Мечит махала/Пърличево/, Хаджийска махала /Черкаски/, Сумер и др.
Пашаджика експлоатирал безогледно населението.

Има още