Йордан Шишков и Иван Стоянов – МИТРОФАН и ДОРМИДОЛСКИ

Повестта „Митрофан и Дормидолски“ Иван Вазов пише в Пловдив през 1881г. В спомените си споменава , че пред очите му се мернали очертанията на “един затънтен градец в северните поли на Балкана“ и “две често срещани там лица, фигури оригинални“. Това били Йордан Шишков и Иван Стоянов, негови помощници, когато бил председател на Окръжния съд в Берковица . И той ги обезсмъртил в повестта си .
Героите в повестта Митрофан Дакито, съдия, и Иван Аспазиевич Дормидолски, адвокат, са простовати хора, които не разбират нито новия живот, нито задълженията си . И понеже са невежи, а заемат важни длъжности, те се мъчат да се покажат, че стоят по-високо от другите, и с това стават смешни .
Иван Стоянов, наричан дядо Иван – заради голямата му брада, е роден в Бистрилица, но отдавна живеел в Берковица. Учил в Молдова и Бесарабия, като се върнал в Берковица и се заел с търговия . При създаването на Окръжния съд го назначили за съдия .
Йордан Шишков /Дакето прасето/ е кореняк берковчанин, влиятелен, полуграмотен , но заможен … Външният му вид бил много смешен – нисък “шкембест“, “тунтарест“, а самомнението му било много високо. Той се смятал едва ли не за “най-окатия“ по онова време в Берковица и останал много обиден, дето дошел за за окръжен съдия “чуждиняк“, а него – уважавания берковчанин , го направили “мирови съдия“ – тоест подчинен на окръжния .
А доколко са били “грамотни“ и тримата за съдии и адвокати личи от историческия факт , че окръжния съдия съди и осъжда на смърт кучето на дядо Михал Първанов, а мировия пък привежда присъдата в изпълнение, и прави смъртен акт на кучето …
Иван Стоянов умрял през 1905 година , а Шишков – две години по – късно, и двамата в Берковица .
По късно Иван Вазов , преработва повестта в драма , която се играе в нашите водещи театри …“ Митрофан и Дормидолски “.

Автор Георги Генов

Advertisements

ХОРА ОТ НАШИЯ КРАЙ – ГЕРОИ В “ ГРАМАДА “

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Има още

Павлина Филипова

t5_464970

Павлина Филипова е родена на 20 декември 1975г. в Берковица. Българката дебютира в Световната купа през далечната 1997г.. Първият старт на Павлина е спринта в Оберхоф, където се класира на 44-а позиция.

Постига невероятен успех още през втората година в големия елит. В спринта през 1998г. в Антхолц Антерселва, Павлина заема престижната шеста позиция.

Има още

Кирил Скопски

 

Източник – Уикипедия

Kiril_Skopski_i_Vidinski

Кирил Скопски и Видински е православен български свещеник, висш екзархийски духовник и просветен деец.

Роден е като Коста Стоичков на 15 юли 1833 г. в Берковица. След завършване на началното си образование, постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. През 1858 г. Кирил заминава за градКарловциАвстро-Унгария, където четири години учи в местната сръбска духовна семинария. През лятото на 1863 г. се завръща във Видин, където по настояване на тогавашния патриаршески видински митрополит е арестуван. След обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред патриаршески съд.

Има още

Доньо Донев

donyodonev

Доньо Петров Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор,роден на 27.06.1929 г. в Берковица.
Бил много слаб ученик, но за сметка на това – бог на акордеона. От тинейджър свирел по сватби и ресторанти. Заради „пустия акордеон“ му крадели и момичетата, защото докато свирел, другите ергени отвеждали момата, която си бил харесал.
Завършил графика в Художествената академия през 1954г., а през 1959г. специализира в Союзмултфилм в Москва.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка”(1957), а с „Дует”(1961) дебютира и като сценарист и режисьор. (За „Дует” е отличен на кино фестивалите във Варна (1962) и Виена (1964)). През 1998г. застава и от другата страна на камерата, като актьор във филма „Вагнер”. Художник, сценарист и режисьор на над сто анимационни филма, сред които: „Шега”, „Хепи енд”, „Умно село”, „Кауза пердута”, „Мишената”, „Върни се пак в Соренто”, „Пардон”, „Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, „Серенада”, , „Хамлет”, „Екограма” и други.

Има още