За църквата „Св. Богородица“

Източник – „Градиво за миналото на Берковица“, автор Велислав Кацаров

20180114_102512-1-1

С ферман от 1837г. се разрешава , по молба на берковчани от 1835г., да се ремонтира полусрутената църква „Св. Богородица“, при точно определени размери. Искали са още: построяване на жилище на митрополитите и същевременно ремонтиране на полуразрушените жилищни постройки за свещениците. В разрешението за строежа на църквата за тези ремонтни дейности не се споменава.

От стари берковчани се твърди, че молбата на българите от Берковица за добиване на на разрешение за изграждане на църквата отнесли в Цариград влиятелните и видни тогава берковчани Георги Мазничев и Бисер Иванов. Те предали молбата на турското правителство и лично ходатайствали за уважението й. Имената им били издълбани на каменна плоча, зазидана на стената от дясната страна д входа, но по-късно тази плоча била покрита с варова мазилка и надписът бил заличен.

Във фермана се посочва , че раята от Вароша в град Берковица е поискала да ремонтира съществуващата в това предградие църква“Св. Богородица“, която била полусрутена, да построи в двора жилище за митрополитите  и да ремонтира стаите на свещениците.

Представителят на шейхюлисляма с фетва (писмен отговор) посочва да се разреши ремонта на църквата, защото тя действително била полусрутена. Разрешава се да бъде възстановена църквата, но да не бъде надстроявана и да не излиза вън от размерите си – 25 зура(аршина) дължина и 18 аршина ширина.

Строежът не бил извършен тогава и се наложило издаването на нов ферман от 1841г. Той е адресиран до видинския маршал Сюлейман паша, софийския областен управител Осман паша и до берковските управници. В него се обяснява, че църквата „Ая панаи“ („Св. Богородица“ ) в предградието Вароша на гр. Берковица не била ремонтирана след издадения от 1837г. ферман и до момента е в предишното си полусрутено състояние и че е наложително да се разреши нейното ремонтиране с ферман и да не се пречи на нейното възстановяване.

Църквата е построена (вероятно 1843г. ) от българското население със средствата, получени от продажбата на имотите и пари, останали от видния и богат берковчанин Камен Славчов, убит от турските власти. Турските власти е разрешавали на църквата да има камбанария  и до Освобождението тя си служи с клепало. Това се вижда от фермана от 1849г. , даден на църквата „Св. Богородица“, гр. Берковица. В него се посочва , че Берковската каза и гр. Берковица са под ведомството на Софийската епархия и че в града има църква, носеща името „Св. Богородица“.

Подчертава се привилегията, която имат християните – свободно да си служат с дървено клепало през време на религиозната служба и за приканване на богомолците за черкуване.  Заповядва се също и да не се пречи на богомолците при използване на тази привилегия.

За притеснение над християнското население  и традиции се споменава в по-стар ферман – от 1824г. В него се споменава, че турците в град Берковица (хората на традицията и обичая) искали да се ревизират привилегиите на християнското население.

От друг документ от 1862г. , пазен в архива на църквата, се узнава, че местните турци забранявали на българското населени да използва клепало, което ги обезпокоявало. Берковчани се оплакали на султана, който за пореден път настоял и заповядал пред властите , че използването на клепало е привилегия на християнското население, че могат да го ползват, но да не се позволява употребата на камбани.

Камбанарията е изградена през 1897 г .Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.

Advertisements

За барелефа на Иван Вазов на вр. Ком

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица

SAM_2272

Мраморният блок с барелефния образ на Иван Вазов изработихме през пролетта на 1965г. Използвахме наличния във фонда на музея „Иван Вазов“ гипсов релеф, изработен от склуптора А. Дудулов. Нашите известни каменоделци Игнат Игнатов и синът му Георги от кв. „Беговица“ пренесоха с машинка образа на поета от гипсовия модел върху мрамора и го изчукаха. Под него изписаха четиристишие от стихотворението му „На Ком“ .
Наближи лятото. Изготвихме програма за честването на 115- годишнината от рождението на Иван Вазов, 70 години организирано туристическо движение в града и традиционния Празник на Берковсия балкан. Извозихме мраморния блок с трактор до върха. Изкарахме вода, цимент и баластра до подножието с джип. Пренесохме материалите на ръце до върха. Изкопахме ямата и с дървета, както се казва „на манджилък“ , изправихме блока в изкопа. Заляхме ямата с бетон, като поставихме върху бетона пред паметника и летописна плоча. След това направихме снимка за спомен. Така на върха освен триангулачния знак се появи и паметник на Вазов.

Има още

За Грамадата в Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

 

Споровете за мястото ме накара още в първите години да изградя една грамада, тъй като и между града и м. Йончови ханове има останки от една тутма, за която се говори, че е грамада (проклетия) от незапомнено време.
Случи се така, че учениците от берковските училища бяха пратени един ден към м. Йончови ханове да почистват блока на стопанството от камъни. Аз използвах този момент и с двата камиона на музея и с работниците превозихме едрите камъни за направата на дуварите в музейния комплекс, а дребните камъни децата събираха в кофи и кошници, и ги поведох през жп линията в триъгълника между линията, шосето и реката. Избрах мястото и там ги насипваха. Така направихме една грамада.

Идеята се разрасна. Тогава заведох проф. д-р по геодезия Младен Младеновски и заснехме целия район, където са били хановете в триъгълника. После договорих с ВИАС да изпратят дипломати, които да изготвят проекти – едни за общото градоустройство, други за изграждането на бъдещия хан, както и за разполагането на големи мраморни блокове около новата грамада, на които да бъдат изчукани релефно сцени от поемата на Вазов. Създадохме организация и накрая бяха изготвени проекти.

Жалко, че няма инвеститор, който да ни подкрепи, и днес цялата живописна местност пустее, обаче грамадата остана, и вече е обрасла с трева.

Чешма „Малинарка“, гр. Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

40098079

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.

Легенда за самотния бор

946321_10200396027566008_668734415_n

 

Автор:Георги Генов

Снимка: Иво Еленков

ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Разказвам я така , като са ми я разказвали чичо ми Симо Камисаро и учителите ми Геройко Милчев и Цветко Вацев …
Ей го там горе загледан в Балкана , на най – високата ливада – стои гордо , величествено – около ствола му , килим от красива , благоуханна и пъстроцветна тревица . Планинари от Берковица казват , че това е много ценна и лековита билка . Още навремето съм виждал поета – художник , учредителя на в. “ Ком “ и берковския туризъм Кирил Воденичаров /Кирчо Рукето/, с даскала Бочката Попов, Митко Моряка и чичо Кирчо Аптекаря береха и правеха някакви отвари от тази билка …

Живял по тези места левент овчар . Той припкал пъргаво след стадото си , балканския вятър развявал гарвановия перчем около ваклото му лице. Момите и жените се молели Богу, да им го пази ,че неговата свирня вливала в душите им животворен балсам.

Има още