За барелефа на Иван Вазов на вр. Ком

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица

SAM_2272

Мраморният блок с барелефния образ на Иван Вазов изработихме през пролетта на 1965г. Използвахме наличния във фонда на музея „Иван Вазов“ гипсов релеф, изработен от склуптора А. Дудулов. Нашите известни каменоделци Игнат Игнатов и синът му Георги от кв. „Беговица“ пренесоха с машинка образа на поета от гипсовия модел върху мрамора и го изчукаха. Под него изписаха четиристишие от стихотворението му „На Ком“ .
Наближи лятото. Изготвихме програма за честването на 115- годишнината от рождението на Иван Вазов, 70 години организирано туристическо движение в града и традиционния Празник на Берковсия балкан. Извозихме мраморния блок с трактор до върха. Изкарахме вода, цимент и баластра до подножието с джип. Пренесохме материалите на ръце до върха. Изкопахме ямата и с дървета, както се казва „на манджилък“ , изправихме блока в изкопа. Заляхме ямата с бетон, като поставихме върху бетона пред паметника и летописна плоча. След това направихме снимка за спомен. Така на върха освен триангулачния знак се появи и паметник на Вазов.


SAM_2265

Паметникът бе открит на 08.08.1965г. от секретаря на ЦК на БКП Тано Цолов. На върха се бяха стекли стотици, за което говорят снимките. Тук ще предам част от словото на Иван Петров -Йохан, тогава първи зам. -председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Михайловград (Монтана) и председател на Окръжния съвет на Българския туристически съюз:
„Драги туристи от Михайловградския окръг и гости,
Позволете ми от името на Бюрото на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет и Окръжния съвет на Българския туристически съюз да ви поздравя с днешния празник на Берковския балкан, който се провежда като едно от главните мероприятия на юбилейното туристическо лято 1965 година в нашия окръг, и ви пожелая крепко здраве и сили за постигане на нови, още по- големи успехи в труда, учението и развитието на родното туристическо движение.
Днес ние сме се съубрали тук, на величествения връх Ком, за да отдадем заслужена почит и уважение на туристическото движение, което се намира пред своята юбилейна 70- годишнина.
Ние сме се събрали тук да отдадем заслужена почит и уважение и на патриарха на българския туризъм, пламенния родолюбец и неуморим пътешественик, народния поет Иван Вазов, един от родоначалниците на туризма в България и основоположника на туризма в Берковския край.

Честването на 70- годишнината на организирания туризъм в България, масовите туристически излети по историческите места, по партизанските пътеки, походите по места, посетени от Алеко и Вазов, покоряването на планинските върхове изразяват най- сърдечната признателност на българския народ към създателите на туристическото движение, към неуморните пропагандатори, които изведоха широк и светъл друм и го превърнаха във всенародно движение с богато идейно съдържание.
Природата, със своето разнообразие и прелести, със своята неповторима красота, винаги е била източник на вдъхновение на поетите и гражданите, за трудещите се, тя е била вечна тема в произведенията на изкуството и извор на възхищение, здраве и сили за трудещият се човек.
Днес ние откриваме барелефа на Иван Вазов, донесен и побит тук, на връх Ком, от благодарните негови потомци, като символ на чистия патриотизъм и любов на Вазов към родната природа и нашата татковина и като символ на признателност и любов на потомците на Вазов към неговото велико наследство и светла памет.
Иван Вазов е пристигнал в Берковица през м. март 1879 година, където е бил назначен на окръжен съдия. Прекрасната природа около града и Берковският балкан омайват поета и той изразява явно доволство, че е заменил „Прашния и шумен крайдуновски град русе“ с този зелен планински кът. Берковското ежедневие, работата в съда, общуването с народа и красивата природа дават богат материал за творчеството на поета. Иван Вазов редовно е организирал и участвал в излети в балкана. Едно от най- любимите негови места за излети сред природата е бил връх Ком, който със своята красота и величие пленява поета и го вдъхновява за стихотворението „На Ком“.

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.

Картината, която се открива от тук, наистина е дивна и вълшебна. Пред погледа му се откриват на север тъмно зелените бърда, рътове, хълмове, които се сливат неусетно с безконечната гола равнина. Красивата гледка към връх Миджур и Вража глава, прекрасната и дивна Чипровска покрайнина, райските долини на реките Огоста и Цибрица, панорамата, която се открива към река Дунав, връх Мургаш, Витоша и лъкатушния Искър са описани с неподражаема любов и художествена сила от поета в романа му „Нова земя“.
Особено приятни са били на Вазов излетите през летните горещи дни в балкана, когато са узрявали малините и боровинките. Малинарките, със звънливите си гласове и смях и пълните им кошници с „алени малини“, вдъхновяват поета за написването на стихотворението „Малини“, което се нагласява на песен от местното население, чиято мелодия се предава от поколение на поколение.
Всеки излет сред природата и голямата му общителност с хората дават все нови и нови сюжети на Вазов, обогатяват неговото творчество. Вазов живя в Берковица само година и половина, но това е един от най- плодовитите периоди в неговото творческа дейност. По- късно той отново и отново се връща към цюжети, почерпени от този край.
Вазов безумно обичаше България. Затова поетът откликваше на всекидневните тревоги и радости на народа и страстно обичаше да обхожда и описва родната си земя. Не случайно в едно от стихотворенията си той признава, че и когато настъпи сетния му час, той ще извика „Мила Родино, здравей“.
За това творчеството на Вазов представлява неизчерпаем извор на душевна наслада и родолюбие за всеки турист, за всеки български граждани. Затова днес е наш неотменим спътник и учител и днес.

Advertisements