Чешма „Малинарка“, гр. Берковица

 

 

* текстът е преписан от книгата на Милан Миланов „Иван Вазов и Берковица“

* снимка – Динко Иванов/сайт Panoramio

40098079

Идеята за изграждане чешма- паметник на малинарката се възприе с радост от гражданството, също и мястото бе избрано спонтанно. Архитект Костадин Йоцов приготви скици и ангажирахме скулптора Стефан Стоймиров- берковски зет, на когото бе възложен и фонтана в центъра на града.

При обсъждане идеята за чешмата в София участва и известния архитект Сашо Баров- проектант на НДК. Спомням си, че там най- много се умуваше по кобилицата и двустранността на чешмата.
Склуптора имаше готова глава на девойка. Оставаше само тялото. Жена ми седя като модел, докато склуптора я извая в глината. После отля фигурата в гипс. Последва изработката в берковски мрамор.
Йоцов и Стоймиров завършиха детайлите по конструкцията на мраморните късове. Тогава завода в Берковица обработваше берковски мрамор. Моята задача бе да намеря бронз, за да отлеем шопурки за чешмата и дюзите за фонтана. Бронз ни даде завод „Ком“, а моят вуйчо Петко Петков- директор на заводите в Костинброд, като земляк предостави заводската леярна. Намерихме леяр в София, който да отлее детайлите. Председателя на народното събрание д-р Владимир Бонев даде чайката, с която закарах леяра в Костинброд.

Така се почна и завърши направата на този обект. Самото откриване стана на 19 ноември 1967г. от Иван Петров- Йохан, който бе зам.- председател на Окръжния съвет и председател на Окръжния туристически съюз, произнесе слово и преряза лентата. Същия ден бяха открити фонтана на площада и паметника на Камен Тошев.

Advertisements