Районен съд, гр. Берковица

съд-берковица
Преди освобождението на България от турско робство, Берковица е кааза- околийски център на турска провинция, част от Османската империя. По силата на тогава действащия от 23. 04. 1869 година турски Закон за устройство на съдилищата, в гр. Берковица има каазалийско съдилище, което разглежда като първа инстанция граждански спорове и наказателни дела за налагане на наказание “запиране от един ден до една седмица” и глоба до 100 гроша. В административно отношение, градът влиза в района на Видинския санджак (окръг), а каазалийското съдилище е под ръководството на санджакския съд в гр. Видин. Известно е, че през 1874 година съдия в каазалийския съд е Мустафа Али-бей, а сред членовете на съда са и българите Хаджи Петър- ага (Хаджи Петър Илиев), Инчо ага и др.
Тогава съдът се помещава в една стая в задната част на тогавашния конак в центъра на града- съборената сграда на околийското управление.
Берковица е освободена от турско робство на 04. 12. 1877 година, а на 19. 02. 1878 г. се подписва Сан- Стефанския мирен договор. Създава се Княжество България, като територията на страната се разделя на “окружия”. Берковица е един от окръзите в Княжеството. В съдебно отношение се създава “помирителни съвети”- за съдействане сключването на спогодби, и “окръжни съвети”. Последните са с председател и двама членове, назначавани от войсковия началник между най-видните и грамотни граждани- търговци и занаятчии, които са без правна подготовка. Ръководят се от утвърдени за тази цел “временни инструкции”. Като средище на окръг, в Берковица има окръжен съвет, който впоследствие се превръща в окръжно съдилище.
На 24. 08. 1878 г. Княз Дондуков утвърждава “Временни правила за устройството на съдебната част в България”, по силата на които в Берковица се създава окръжно съдилище в състав от председател, трима постоянни членове и 12 членове по избор. Разглеждат се граждански спорове и дела за маловажни престъпления. По-важните наказателни дела се разглеждат от военни съдилища.
В началото на м. март 1879 год. за председател на Берковския окръжен съд е назначен народния поет Иван Вазов, а членове на съда са Иван Стоянов от с. Бистрилица, Йордан Ив. Шишков от гр. Берковица, по-късно заменен поради родствени връзки с другите членове на съда. Секретар на съда по това време е Т. Арсениев.
С указ № 46/1880 година на Министерство на правосъдието, Берковският окръжен съд се закрива и вместо него се утвърждава Берковски мирови съд, като за първи мирови съдия е назначен Йордан Ив. Шишков- бивш член на Окръжния съд.
Официално окръжният съд престава да съществува на 10. 09. 1980 г., когато е публикуван горния указ, като мировия съд минава на подчинение на Врачанския окръжен съд, а на 25 май 1880 г. е публикуван първия Закон за устройството на съдилищата в България, по силата на който са създадени мирови, окръжни и апелативни съдилища- за решаване на делата като първа инстанция, и Върховен касационен съд.
През 1882- 1883 год. е възстановен Лом-паланския окръжен съд, към който Берковския мирови съд е прехвърлен на подчинение, до август 1882 год., когато влиза в сила новото административно деление на Княжеството България. Берковица престава да бъде окръг и се прехвърля към Ломския окръг и в административно отношение.
През 1990 година Берковска околия се прехвърля на административно подчинение към Врачанския окръг, а от 1901 год. е и на съдебно подчинение на мировия съд на Врачанския окръжен съд. След 1910 година в мировия съд се назначават за съдии лица с правно образование.
Мировият съд в гр. Берковица се помещава първоначално в същата малка стаичка в задната част на конака, където е бил и каазалийския и окръжния съд, а по-късно се помещава в къщите на Димитър Шопов и Първан Първанов. От 1913 год. до 1964 година съдът се помещава в сградата на Васил Харалампиев и след неколкократни премествания- в сградата на Клуба на БКП, от 1968 г.- в сградата на МВР, в сградата на братя Михайлови (бившото седалище на ТКЗС- Берковица).
От 1930 година съдът се нарича Берковски околийски съд. С влизането в сила на ЗУС (Държавен вестник бр. 92/ 07.11.1952 г./ от околийски, съдът се преименува в Берковски народен съд, а с приемането на Конституцията на НРБ през 1971 година, съгласно Чл. 126, ал. 1 от същата, съдът става Районен съд- град Берковица.
Районният съд е основен първоинстанционен съд в Република България. Разглежда граждански и наказателни дела.
До 1981 година берковският районен съд е едноличен, като в течение на повече от 30 години негов председател е Радослав М. Илиев. При провеждането на изборите през 1981 год., като се отчита голямата натовареност на съда, се образуват два съдебни района и се избират двама районни съдии.
От 1982 г. започва провеждането на съдебна реформа, по силата на която районният съд се организира като основен съд в НРБ, където се разглеждат повече от 94% от всички постъпващи дела в съдилищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА РАЙОНЕН СЪД- БЕРКОВИЦА
Радослав Илиев
Със Заповед № 1/ 16. 06. 1946 г. на Министъра на правосъдието е назначен за околийски съдия.
Със Заповед № 631/10. 04. 1959 г. на МП е назначен за ръководител на Берковски народен съд- народен съдия. Повишен е в ранг главен съдия в Окръжен съд.
Със заповед от 01. 02. 1961 г. на МП от ранг гл. съдия е повишен в ранг Заместник председател на ОС.
От 1972 г. става ръководител на Берковски районен съд, а от 1978 г. е Председател на РС Берковица.
Със Заповед № 2498/20. 12. 1979 г. на Министъра на правосъдието е повишен в ранг Председател на ОС.
Със заповед № 1806/07. 10. 1980 г. на основание чл. 126 от КТ за дългогодишна неуморна и предана работа Министъра на правосъдието обявява благодарност на Радослав Илиев и го награждава с ръчен часовник по случай пенсионирането му.
С Решение по Протокол № 6/ 16. 09. 1980 г. на Окръжен народен съвет- Михайловград освобождава Р. Илиев поради пенсиониране и назначава Любомир Михайлов.
Любомир Михайлов
 С Решение № 21 от протокол № 6/ 16. 09. 1980 г. на Окръжен народен съвет- Михайловград е назначен за Председател на Районен съд Берковица.
Александър Еленков
 От 18. 03. 1982 г. е избран за народен съдия с решение № 16, взето с протокол № 4/16. 03. 0982 г. на сесия на Окръжен народен съвет, гр. Михайловград, на осн. чл. 62 от Закона за устройството на съдилищата. На 18. 06. 1986 г. е избран за председател на съда с решение, прието на Деветото народно събрание на първата му сесия, второ заседание и е назначен със заповед № ЛС-03-1340/08.08. 1986 г.
Илка Андонова
 От 17. 12. 1986 г. с Решение № 30 от 09. 12. 1986 г. на Държавния съвет, на основание чл. 61, ал.1 от Закона за устройство на съдилищата е назначена за районен съдия. От 02. 01. 1990 г. с Решение № 18/20. 12. 1989 г. на Държавния съвет е назначена за Председател на БРС.
Дияна Ценева
От 01. 07. 1992 г. с Решение по Протокол № 24 от заседание на Висш съдебен съвет от 17. 06. 1992 г. е назначена за Председател на Районен съд Берковица.
С протокол № 35/08. 12. 1993 г.  ВСС прекратява трудовия й договор, поради преминаване на работа в Окръжен съд- Монтана.
Елизабет Кралева
От 01. 07. 1992 г. с Решение от Протокол № 24/ 17. 06. 1992г. на ВСС е назначена за районен съдия, а от 03. 05. 1994 г. с Решение по Протокол № 38/22. 12. 1993 г. на ВСС е назначена за Председател на съда. С Решение от Протокол № 16/23. 04. 2003 г. на ВСС е преназначена за съдия в Окръжен съд- Монтана.
 Момчил Таралански
 От 01. 02. 2000 г. с Решение от Протокол № 2/19. 01. 2000 г. на ВСС е назначен за съдия, а с решение от Протокол № 38/22. 10. 2003 г. на ВСС е назначен за Председател на РС Берковица. От 03. 01. 2007 г. с Решение от Протокол № 54/20.12.2006 г. на ВСС е назначен за Председател на Административен съд – Монтана.
Advertisements