ДИВАТА КРУША

425660_285702934827735_1877738771_n

Към края на града над Сарая , малко над Неновото и Балканското , имаше ябълкова градина Кирчо Рукето – художник и писател . Той и г-н Карталев , основават и издават берковския печатен орган – вестник “Ком“. В неговата градина виждах за последно ябълки “Златна пармена“. ТКЗС -то изкорени дърветата , и този сорт ябълки изчезнаха … В последните години г-н Пешков се опита да възобнови една берковска традиция – малинарството , но идеята удари на камък . Но основния ми разказ не е за ябълките и малините , а за нещо дребно и незабележимо , но мен много ме развълнува , и ме накара да се замисля за много неща …
Става дума за една самотна дива круша , самонасадила се на мястото на изкоренените ябълки. За радост на хората, които имаха градини на около и туристите минаващи за Синия вир или Ком , тя раждаше сладки – леко тръпчиви круши. Не като тия дето ни предлагат от Гърция и Португалия. Имах истинско приятелство с нея и я приемах като живо същество. Тя ме даряваше с живителна влага през летните горещини, когато се скитах на около. Все се молех , дано не реши някой да я отсече.

Но ето , че беше някой минал и теглил клечката кибрит на храсталака , а покрай тях изгоря всичко. Огъня не пощадил и дивата круша , и тя едва ли щеше да се раззелени вече. Но напролет едно малко клонче зелено ме изненада приятно, вдъхна ми надежда , че дървото ще живее. А като минах след време едно малко птиче ливадниче се сгушило сред зеленото – съградило си дом – гнездо, точно в оцелялото място. Полека – лека дивата круша се осеферчи, въздигна се, разбуди се от слънцето и южняка – по жилите й потече мъзгата – соковете на живота . През последната пролет минах и видях как дървото се беше накичило със цветове – бялорозови, които ухаеха , а диви пчели , бръмбари и разни Божи създания пиеха нектар. Гнездото си беше там. През лятото набрах и малко круши , които ми се видяха още по – сладки и тръпчиви. Мислех си – коя сила е накарала дивата круша да остане в живота, непобедена от огъня ? Може – би птичката й е помогнала ? А коя сила е накарала птичката да съгради там гнездо ? Може – би е имало открай време гнездо сред крушата, обичта й към дома я е подтикнало да се върне отново и отново в него .

 

Автор – Георги Генов

Advertisements