БЕРКОВСКИ РАКИЕНИ ПРЕОБРАЗОВАНИЯ

824327_0

Скоро запознах любопитните си съграждани с предбрачните неволи на един нашенец , който отдавна пребивава /в казват/ по – добрия свят . Историята някои казват , че ги развеселила , други се позамислили , а трети само прочели заглавието . Ако искате да я четете на хартиен носител , вече я има в най – популярния пенсионерски вестник .

Сега ви предлагам поредната история на нашия съгражданин Александър Истатков – бай Сандо . Ще напомня , че къщата му беше до тази на Саботай , срещу двора на музиканта Стоян Котов … 30-40 метра по – надолу посока Пътното е къщата на днешната кметица на Берковица , по улица “Сливница“.

 


Аз лично познавах семейството му , защото със средното му дете бяхме адаши и съученици/той имаше три деца/. Леля Вера се грижеше усърдно за къщата и бдеше над семейното огнище . Ние с адаша /синът му/ , изкласихме заедно първия етап от соц. образованието , като почнеш от пред училищната детска градина с др. Цветкова , отделенията с др. Дончева , основното с др. Йола Христова. Сродното образовани “превзехме“ заедно в едно СПТУ , някои му бяха измислили име според абвиатурата “Сульо и Пульо Търсят Училище“

После Университета на Живота ни раздели … Но вече и двамата сме си в Берковица .
Случката станала някъде 1948 година защото семейството още било без деца. Както бях загатнал в случката с мечката бай Сандо обичал много ракийката . В заведенията /кръчмите/ “Малина“ , “Балкан“ , “Ловния дом“, “Казиното“ , “Стотинката“ , “Чапрозо“ … му знаели навиците . А те били пиене и веселба , хубави компании до зори ! Днешните младежи с техните “купони“ и “партита“ трици да ядат … Лошото е , че често свършват парите и се налага преди аванс и заплата да се минава на “домашно гориво“. Да , но колко може да свари бай Сандо ?! Най – много 20-30 литра …материал се трудно събира , а пък захарта скъпа , не е една беля . Остави това , но след казана леля Вера прибира на съхранение ракията и нашият юнак маже да разчита на дребни подаяния от нейна страна . Обаче лека – полека той открива местата където тя крие ракията и се самопочерпва … докато “изльока“ и последните резерви. Било есента и били предвидели ремонт на покрива /керемиди , цигли и капаци за смяна/. Леля Вера била спокойна , че е скрила на сигурно място ракийка за майсторите . Тя горката мислила , че качето със зелето е сигурно място и бай Сандо няма да я надуши . Скрила една стъклена бутилка три литрова от минерална вода с ракия на дъното на качето под зелките . Да но алкохолното предчувствие окрилило въображението на Санди , и той открил находката обект на неговото търсене …

Дошъл денят за работа по покрива . Времето било хубаво и майсторите не срещнали трудности . След работа , както е обичая стопаните поканили работниците си на трапеза . Бай Сандо извадил една бутилка кръчмарска гроздова и се извинил , че няма домашна . Тогава леля Вера се обадила :
– Чакайте , аз съм дигнала за подобни случай …
Побързала и донесла нейната бутилка , разляла по чашите и се чукнали за “наздраве“ . Отпили всички от ракията и се спогледали … Тя изревала :
– Санди , да побеснееш , ти си изплюскал ракията и си напълнил шишето с вода !
– Чакай ма жена , откъде да знам къде е била тази ракия ?!!
– В качето със зелето беше …
– Леле … питай майсторите , и в стъклено шиша да е ракията , престои ли в зелев сок – става на вода ! Друг път да знаеш …

Автор – Георги Генов

Advertisements