Йордан Шишков и Иван Стоянов – МИТРОФАН и ДОРМИДОЛСКИ

Повестта „Митрофан и Дормидолски“ Иван Вазов пише в Пловдив през 1881г. В спомените си споменава , че пред очите му се мернали очертанията на “един затънтен градец в северните поли на Балкана“ и “две често срещани там лица, фигури оригинални“. Това били Йордан Шишков и Иван Стоянов, негови помощници, когато бил председател на Окръжния съд в Берковица . И той ги обезсмъртил в повестта си .
Героите в повестта Митрофан Дакито, съдия, и Иван Аспазиевич Дормидолски, адвокат, са простовати хора, които не разбират нито новия живот, нито задълженията си . И понеже са невежи, а заемат важни длъжности, те се мъчат да се покажат, че стоят по-високо от другите, и с това стават смешни .
Иван Стоянов, наричан дядо Иван – заради голямата му брада, е роден в Бистрилица, но отдавна живеел в Берковица. Учил в Молдова и Бесарабия, като се върнал в Берковица и се заел с търговия . При създаването на Окръжния съд го назначили за съдия .
Йордан Шишков /Дакето прасето/ е кореняк берковчанин, влиятелен, полуграмотен , но заможен … Външният му вид бил много смешен – нисък “шкембест“, “тунтарест“, а самомнението му било много високо. Той се смятал едва ли не за “най-окатия“ по онова време в Берковица и останал много обиден, дето дошел за за окръжен съдия “чуждиняк“, а него – уважавания берковчанин , го направили “мирови съдия“ – тоест подчинен на окръжния .
А доколко са били “грамотни“ и тримата за съдии и адвокати личи от историческия факт , че окръжния съдия съди и осъжда на смърт кучето на дядо Михал Първанов, а мировия пък привежда присъдата в изпълнение, и прави смъртен акт на кучето …
Иван Стоянов умрял през 1905 година , а Шишков – две години по – късно, и двамата в Берковица .
По късно Иван Вазов , преработва повестта в драма , която се играе в нашите водещи театри …“ Митрофан и Дормидолски “.

Автор Георги Генов

Advertisements