ХОРА ОТ НАШИЯ КРАЙ – ГЕРОИ В “ ГРАМАДА “

Когато е подбирал героите – заговорници в поемата “Грамада“, Иван Вазов е имал някои конкретни лица от нашия край станали известни по онова време с делата си .

Повод са включване на свещеник в групата на заговорниците е поп Михо Хаджиилиев от Берковица, и го нарича в поемата с истинското му име “поп Михо“. Той е участник в градската революционна организация, заедно с брат си Петър и синът си Коста. Роден е през 1890 година в богато и прогресивно семейство. Той е водач на своите съграждани, които посрещат с хляб и сол руските войски освободители на Берковица.

В тайния съвет срещу чорбаджи Цеко взима участие и Тимо Стамболията. При вмъкване на това име Вазов е имал предвид Тимо Стамболията от Берковица, известен търговец на килими, ходил из цялата турска империя, включително и Стамбул/откъдето е и прякора му/. Той е бил член на революционния комитет в града, основан от Левски. Взел участие в подготовката на Априлското въстание. През май 1876г. е арестуван , изтезаван и хвърлен в затвор. Освободен е по-късно с разклатено здраве .

Дядо Анто Стогодишни – не е измислено лице. Той е от Песочница, природно интелигентен старец, църковен певец и настоятел. Бил е народен представител в Първото Велико Народно събрание.

Кузман Колин, като герой в поемата е взет от чипривска история. Смел селянин , защитник на поробените, враг на чорбаджии и турци.

За първообраз на Ангел-двата гласа и даскал Куздо няма сигурни данни. Предполага се, че и двамата са били черковни певци и епитропи.

Ганчо Зеленгоро не е известен , като име, но по преписаните му качества прилича на берковския ханджия Витан /Известен по-късно като Берковският Крали Марко/

Споменатите в поемата Доротей, Минчо воевода и Кьор Юнуз не са измислени герои : първия е врачански владика, бил по онова време в Берковица, втория – прочут разбойник в нашия край, третия зъл турски кърсердарин, едноок и куц, страшилище за хората на берковско .

Това са част от хората използвани от Вазов в поемата си живяли в нашия край. Разбира се , като писател – реалист той е обобщавал, типизирал. Дори на героите си дадени с истинските им имена, той е придал черти характерни за група хора. На нито един той не е направил фотографско описание .

Автор – Георги Генов

Advertisements