Леон Гершон

 

Отдавна исках да разкажа за живота и трагичната и нелепа смърт на този наш млад съгражданин от еврейски произход. Спираше ме това, че бях забравил името на михайловградското село, където е станала кончината на момчето. А и хората разказали ми историята, Симо Комисара и баща ми, отдавна не са между живите. Но това, че баща ми работеше дълги години, като магазинер на фамилия Гершон, ме караше да следя тяхната история във времето. Магазина и сега съществува в центъра на града. Там сега е фото – ателието на г-н Стоичков. А фамилното име Гершон, премина като прякор на баща ми – Митко Гершон …


Скоро намерих една дописка-спомен в един от пенсионерските вестници на нашия съгражданин инж. Никола Риджаков, където той описва , като съвременник преживяното. По спомените от моите предци и прочетеното от г-н Риджаков ще ви разкажа за Легн Гершон …
Било 1946 година, когато българските еврей масово тръгват за новообразуваната израелска държава. Тогава започва и бригадирското движение у нас. Такова се сформира и в нашия град. Бригадата щяла да работи на обекти на територията на бившия Михайловградски окръг. В бригадата се записал и Леон Аврам Гершон, който карал шестнадесетата си година … Отрядът в който работел Леон, трябвало да прокара и построи горски път за извозвани на букови трупи. Базата на бригадирите е село Дива Слатина. Трупите , които ще се добиват били за завод за преработка на дървесина в село Дълги дел. Аварията станала неочаквано… Бригадирите почивали и ползвали преди-обедната закуска на сянка под големите вековни буки. Една от буките била вече готова за събаряне, след почивката всички се захванали за работа без сигнално. Групата където бил Леон още хапвали, когато голямата бука полетяла към земята. При падането дървото, част от него затрупва част от бригадирите . Ударът на клона , който се стоварил върху Леон бил смъртоносен. Г-н Риджаков казва , че знае точното лобно място на момчето , а паметната плоча е разрушена …
В берковските еврейски гробища е гробът на Леон …
Преди години по заръка на еврейско настоятелство, чийто пълномощник беше адвокат Романов , за гробищния им парк се грижеше Тома Давидов .

Автор – Георги Генов

Advertisements