Кирил Скопски

 

Източник – Уикипедия

Kiril_Skopski_i_Vidinski

Кирил Скопски и Видински е православен български свещеник, висш екзархийски духовник и просветен деец.

Роден е като Коста Стоичков на 15 юли 1833 г. в Берковица. След завършване на началното си образование, постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. През 1858 г. Кирил заминава за градКарловциАвстро-Унгария, където четири години учи в местната сръбска духовна семинария. През лятото на 1863 г. се завръща във Видин, където по настояване на тогавашния патриаршески видински митрополит е арестуван. След обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред патриаршески съд.

Осъден е на три години заточение и е изпратен в СивасМала Азия. След като е освободен през 1866 г., Кирил се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритски чин и назначен за председател на българската църковна община вСилистра.

След учредяване на Българската екзархия е повикан в Цариград, където през 1872 г. е произведен в епископски сан с титлатаБелоградчишки от екзарх Антим I. Впоследствие е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 г. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а през лятото на 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започването на Руско-турската война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София. Участва в организацията на Кресненско-Разложкото въстание заедно с митрополитНатанаил Охридски. От 1887 г., след отстраняването на митрополит Мелетий Софийски, той е управляващ Софийска епархия. След смъртта на видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия. През март 1891 г. е избран за видински митрополит. През 1902 г. дарява 50 000 лева за построяването на сградите на Софийската духовна семинария.

Умира във Видин на 21 май 1914 г. Погребан е до катедралния храм „Свети Димитрий Солунски”.

Advertisements