За кучето и съдебната система

Без имеПатриархът на българската литература Иван Вазов е и първият борец срещу агресивните псета. Като председател на Окръжния съд в Берковица той осъжда на смърт куче, отнело 21 живота.

Вердиктът е подписан на 12 април 1880 година. „Кучето на Михал Първанов да се убие съгласно с духа на чл. 170 от Отоманский наказателен законник и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша“, отсича магистратът.

Песът на Михал пазел пчелина му в село Костенци. За кошерите и кучето се грижел Георги. Вместо да варди меда от мечки, кучето се вмъкнало в стадото на Еленко и натръшкало 7 ярета и 8 агнета. Други 4 берели душа изпохапани и нямало да ги бъде. Покъртен от трагедията, Еленко се явява пред съда. Председателят Вазов носи бляскава униформа на Темида – черен редингот със златни еполети и лъскави копчета.

На левия хълбок е препасал шпага. Поетът изслушва тъжителя и образува углавно дело №123 срещу песа убиец. Вазов командирова подчинения си Герасим Истатиев да огледа мястото на престъплението. След инспекцията Герасим докладва пред съда: „Според изпита, който направих от околните овчари и от пчелинджията на Михал Първанов, узнах, че действително кучето на Михал Първанов, което стои на пчелина му, е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 агнета и 4 останали още живи, но ще умрат и те понеже кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия каза, че това куче и по-предишний ден изяло една овца.“

Еленко вади свидетелство от кметството на Костенци, в което пише, че освен овцата псето е излапало и едно комшийско яре. Така в сметката влизат още 2 жертви.
Поставен натясно от фактите, Михал почва да увърта.

„Аз не знам дали моето куче е изяло агнетата и яретата на Еленко Атанасов – пледира той, – но понеже Еленко казва, че моето куче му е изяло агнетата и яретата, то аз му давам доверие на думите, но на това не съм аз виновен, понеже кучето стои на пчелина ми, а пчелинджията Георги Слатинченин не ми е заявил, че кучето ми е правило такива пакости и не го е убил или вързал, то е негова вина и затова кучето сега аз склонявам да се убие, но възнаграждението за изядените агнета и ярета да плати пчелинджията ми“, измива си ръцете Михал. Иван Вазов внимателно изслушва едната и другата страна. Практиката го е направила подозрителен към показанията. „Тук всеки почти се кълнеше на лъжа. Свидетелската клетва за селянина не значеше нищо“, спомня си след години поетът. В случая обаче фактите накланят везните в полза на Еленко.

Вазов прелиства Отоманския наказателен закон, по който все още съдят в България. Пръстът му спира на член 170. „Когато законно се докаже, че някой предумишлено е убил человек, осъжда се по закона на смърт“, гласи текстът. Казус за животинския свят няма, но поетът тълкува творчески буквата на закона. Така в името на Негова светлост княз Александър I Батенберг свирепият пес е осъден на смърт. „Тая присъда е неокончателна и се прочете в окончателна форма на 12 априлий 1880 год., от който ден почва две неделий срок за обтъжванието пред Софийский съд съгласно 885 и 862 т. от Врем. съд. правила“, пише в документа.

Кучето няма възможност да обжалва и е подкарано към ешафода. Води го приставът Гюро Начев, наречен заради коравия си нрав Върли Гюро. На младини той е бил хайдутин, после се е сражавал под знамената на Джузепе Гарибалди. Италианците му викали Върли Бюлгаро.

Гюро е бил в редиците и на Първа българска легия, а през 1876 г. минава Дунава с четата на Христо Ботев. Приставът е земляк на Вазов, родом е от карловското село Кочмаларе. „Начев пръв ми пя „Тих бял Дунав“. По рано не бях чувал мелодията й“, отбелязва авторът на известното стихотворение. Върли Гюро, който въплъщава изпълнителната власт в Берковица, извежда песа край реката. Там с няколко револверни изстрела екзекутира осъдения.

През 1896 г. Алеко Константинов попада на дело № 123/1880 г. и прави критичен анализ на процеса. Той е учил право в Одеса, бил е съдия и прокурор, а по онова време се изхранва като адвокат.

автор : РОСЕН ТАХОВ

източник – в-к „24 часа“ 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s