ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА

източник - списание "Осем"

               източник – списание „Осем“

Всеки я вижда, чува ударите ѝ, но на пръсти се броят тези, които знаят историята и предназначението ѝ.

Във връзка с развитото занаятчийство и работата на турската администрация, турци и българи са почувствали необходимостта от един общ знак за приключване на производствената и служебна дейност. Така се идва до идеята за построяване на часовникова кула – ярък символ на икономическия и културен възход. Житейската необходимост и значението на майсторското ѝ изграждане се осъзнавали от българи и турци и те, общо взето, правилно оценили развитието на бъдещия център на града. По това време главната улица „Чаршията”, с дюкяните и пазара, е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена. Строежът на кулата бил извършен от местни строители с ломен камък от с. Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – също с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите. За годината на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на строежа може да се съди по вградените вдясно, горе високо на източната страна на кулата, тънки червени тухлички, изписали годината на строежа по турски 1178, което по християнското летоброене означава 1764 г. (Според М. Миланов, чиито бележки прилага авторът, строежът на кулата е започнал през 1762 година и може би окончателно е бил завършен 1764 г. – бел. ИВ). Мнозина берковчани настояват 1762 г. да бъде рождената дата на кулата, защото съвпада с годината с написването на Паисиевата история – 1762 г. Но нашата задача не е да правим нагласявания и съвпадения с историческите събития, а да дадем това, което е действителност.

Въпреки всичко часовниковата кула е ценен исторически паметник на гр. Берковица от Паисиевата епоха и е свидетелство за събуждането на един поробен и забравен от света народ, който се отърсва от робията си и вече по-осъзнато оценява своето минало и осмисля бъдещето си. Цялата височина на кулата достига 21,24 м, с отвори (мазгали) по стените, които, някои смятат, са за светлина, а други – за пушечна отбрана. Българинът и в това нещо е изобретателен и строителният му талант е съобразил всичко и съградил съответните мерки. На върха на кулата е бил поставен полумесец на специално съоръжение, за де се вижда отдалеч и да напомня жестокото и непобедимо господство на една агаларска власт. В деня на официалното влизане  на руските войски в освободения от тях гр. Берковица, 5.12.1877 г. след обяд, при голямо мнозинство от радващи се граждани и одобрителни възклицания, свалили съоръжението с полумесеца, поставил кръст, символ на победата на православието над мохамеданството, на свобода и независимост. Оттук нататък общи увеселения на берковчани и руси се устройвали всяка вечер пред кулата на площада, с мелодични звуци на гайди, кавали и хармоники и ритми на кръшни хора, ръченици и казачоци. Русите с радост наблюдавали сърдечната картина и с още по-радостна усмивка добавяли: „Така и в Росии”. Така общите веселби продължили до заминаването на IV Харковски улански полк и няколко ескадрона и батарея от IV кавалерийска девизия на ген. Александър Иванович Арнолди от Берковица на 27.12.1877 г., в ден вторник, за София. Един поход, свързан с много трудности, при страшна зимна буря, поход на силна воля и велика идея.

Из „Легенди за Берковския край”, Геройко Милчев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s