ЛОНДЖАТА

Някои стари хора в града знаят за Лонджата само това, че в миналото на това място са ставали увеселения, виели са се кръшни хора. Какво означава лонджа, каква дейност се е извършвала там, мнозина не знаят. Колко е жалко, че местата, свързани с борбите за свобода, местата, определени за инквизиция и гибел на народните синове, или местата, гдето се решавали проблемите на цветущото занаятчийство, изчезват, заглъхват и угасват, а забравата ги покрива с дебелата пелена на неизвестността.

Лонджата се е намирала в квартал Заряница – на една широка поляна или площад до Берковска река. Поляна със славно минало и угасващо настояще.

Думата лонджа има турски произход и означава „събиране на майстори от един занаят”. Нейното италиански и испанско съответствие също означава „събиране” – loggia и lonya.

Обикновено лонджата се свиквала в неделя или в празничен ден за разрешаване на някои важни проблеми от занаята. Тя се ръководела от най-добрия специалист и авторитетен майстор – устабашията (турско название на първия майстор) – главатаря на майсторите от един занаят. Чинопочитанието и в събранието е било подчертавано. По-младите майстори са седели отстрани и накрая и последни са взимали думата. Лонджата често се провеждала в кръчмата на същото място или открито на мегдана, като винаги завършвала с гуляй – традиция, която доскоро се практикуваше.

Събранието решавало важни икономически, финансови и организационни въпроси, подпомагало социално бедни семейства, давало помощ за издържане на училища, на бедни и даровити деца. Еснафските сдружения са играли и важна роля по опазване и разпалване на българското национално самосъзнание.

В Берковица имало добре организирани еснафи на хлебарите, шивачите, обущарите, килимарите, кожарите, бояджиите, бакърджиите и др. Всеки еснаф си имал свой празник. Всичко това говори за едно цветущо занаятчийство в града ни, което е печелело не едно световно отличие. Турското командване поръчало на берковските майстори килими за военните канцеларии на стойност един конски товар – 1 840 000 гроша. Берковски занаятчийски изделия печелят през 1869 г. в гр. Калифа – Северна Америка – първа награда за килим, обработена кожа и плетени вълнени чорапи, с внаден в тях розов цвят. Малиновият сироп на братя Шекерджиеви от гр. Берковица, открили фабрика в 1865 г., спечелва златен и сребърен медал в Лондон, Париж и Лиеж. Това са постижения от световен мащаб, постижения на изкусна занаятчийска и майсторска ръка – творила с усет и сърце, с дарба и вкус – постижения за достойна родна гордост и клетвена заръка за днешните и бъдещи майстори. А на световното Парижко изложение през 1867 г., в присъствието на Наполеон III и турския султан Абдул Азис, Салахадин бей – обяснител на турския павилион, от фанатизъм не съобщил, че изложените стоки са от Берковица – килими, дрехи от коприна. Казал, че са от турската държава. По това време България се намирала в пределите на турската държава. Берковските изделия очевидно са повдигали самочувствието и престижа на турските власти пред останалия свят. Затова са представяни за турско производство.

За цветущото занаятчийство и икономическия подем на Берковица говорят следните факти: през 1869 г. в града е имало 1090 къщи, 312 дюкяна, 47 магазина, 15 ханища, 2 бани, 22 мелници, 11 фурни, 10 табахани (работилница за обработка на кожи – бел. ИВ), 31 кръчми, 1 телеграфна станция, 3 фабрики, 1 казарма, 1 хамбар, 1 конак, 1 градски часовник, 1 медресе (духовно мюсюлманско училище), 5 училища, 2 гробища, 1 църква.

Из „Легенди от Берковския край”, Геройко Милчев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s