НЕ СЛУШАЙ ЖЕНА СИ! Каракачанска приказка

Това се случило някога, много отдавна, когато още змиите говорели с хората, а отношенията между самите хора били още неясни.

В колиба в гората живеели млад силен мъж и неговата красива и работна, но много любопитна невеста.

Един ден, когато мъжът се връщал от паша със своето стадо, от едно дърво пред него се изпречила змия. Той обаче успял да я сграбчи.

–          Не ме убивай, човече, ще ти дам незаменим дар. Няма да съжаляваш! – заговорила с човешки глас змията.

–          Какво толкова би могла да ми дадеш ти? – зачудил се мъжът.

–          Ще ти дам дарбата да разбираш езика на животните.

Младият мъж се замислил:

– Струва си.

–          Имам едно условие обаче – казала змията. –  На никого не бива да казваш за тази си дарба. Ако кажеш на някого, мигом ще умреш.

–          Добре. Няма да кажа – съгласил се той.

–          Отвори си тогава устата да плюя в нея и си върви със здраве!

Когато се прибрал вкъщи, младата му булка пренесла хлебец и сиренце, поприказвали, но той дума не продумал за случилото се.

Един ден решили да тръгнат на път да свършат някаква работа до селото в полето. Станали рано. Взели каквото е нужно, приготвили коня и кобилата и тръгнали на път.

По едно време мъжът чул конят да говори.

–          Ех, ако стопанинът знаеше, че ти и товарът ти ставате четирима, а аз и моят товар сме само двама, щеше той да седне върху теб, а трудната си булка да настани върху мен.

–          Ех, да знаеше, ама откъде да знае – отвърнала кобилата.

Мъжът не знаел това, но нали вече разбирал какво говорят животните, извикал:

–          Хей, спрете! Жено, ти чакаш дете. А и кобилата ни също е трудна. Я ела и се качи на коня, пък аз ще яхна кобилата.

Зачудила се любопитната му жена как така изведнъж разбрал мъжът ѝ, затова през целия път не спряла да пита:

–          Откъде знаеше? Откъде разбра? Как разбра? Кажи, де! Кажи! Как разбра? Откъде научи? Чуваш ли кажи! Хайде! Стига мълча!

–          Ох, остави ме! – чудел се как да я отклони съпругът.

–          Моля те, моля те, моля те! Кажи ми! Хайде де, кажи ми! – не се отказвала жена му.

Така продължило през целия път до връщането им в колибата. Накрая мъжът вдигнал ръце:

– Не мога да ти кажа, защото ще умра, ако издам тайна си.

–          Ооооо, но ако не ми кажеш, аз ще умра! Моля те, моля те, моля те! Кажи ми хайде! – продължавала да настоява неразумната жена.

–          Добре – предал се накрая мъжът. –  Но ще извикам сестрите си на гости, за да се сбогувам с тях.

–          Съгласна съм! – плеснала с ръце тя. – Уха, ще узная, ще узная…

Дошли сестрите му, а мъжът с опечалено сърце отишъл да се сбогува и със стоката си.

По едно време чул петелът да говори на кокошките.

–          Кукуригууу! Еееех, по-глупав мъж не съм срещал. Аз имам толкова жени и една не може да ми излезе насреща, а той с една не може да се справи, та я е оставил да му се качи на главата.

–          Куд-куд-куд-кудяаааак! Е, какво може да направи, като е толкова нахална, не го обича и не го оставя на мира – пригласяли кокошките.

–          Да хване сопата и да й даде да се разбере.

Заслушал се мъжът, замислил се, па си рекъл:

– Ха да те видя теб, любопитна жено, дето си съгласна да умра само за да разбереш всичко докрай…  – Взел гегата и започнал да налага жена си по гърбината. – На ти на теб! На ти на теб!

Така от този ден мъжът заел мястото на стопанин и господар в дома си, а жената с уважение и почит станала негов другар.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s