Васил Левски и Берковица

imagesПо думите на Марко Истатков от с.Дервент / дн. Бързия /, син на Стати – Истатко Истатков:

В Берковица Левски спрял за нощувка във Ваковския хан, в непосредствена близост до горната черква „ Св. Богородица „.  През останалите дни Левски се е срещал с  хаджи Петър Хаджиилиев и други видни берковски първенци. Водели разговори по комитетските дела, но Марко не е казал, а и не е знаел дали е изграден революционен комитет в Берковица. Хаджи Петър дал бележка на Васил Левски да замине за с. Дервент, дн. Бързия и там да потърси ханджията Стати / Истатко /.Левски пристигнал вечерта в селото, намерил Стати и разговарял с него и други лица по „народните работи”, а на следващия ден през „Петрохан” заминал за Северозападна България. Според други разкази, Левски е заминал за Клисурския манастир, понеже бил заподозрян от турците.

Някои от данните в разказа на Марко Истатков се потвърждават и от турските документи, където се посочва, че в Берковица Революционен Комитет се оглавява от хаджи Петър Хаджиилиев, в Дервент – от Стати, бащата на Марко Истатков и т.н. Така от разказа убедително следва, че Левски е идвал в Берковица и Бързия, както и наличието на патриотична връзка между хаджи Петър и Истатко Истатков още преди идването на Левски. Придружителят на Левски , при идването му в Берковица – удостоверява това и съобщава датата 30 авг. 1872 година. В интерес на истината трябва да кажем, че ако Левски не е могъл да изгради Комитет тогава, ако първенците на града са отказали, или приели със страх такова начинание, трябва да се има предвид тогавашната обстановка в Берковския край.

Влошените отношения на Турция със Западните й съседи и бунтовете на непокорните рая от Пиротско, Нишко, Берковско , Ломско и Видинско, довеждат до значително увеличение на турския аскер в района. В Берковица е имало военен гарнизон, за който в 1868 г. е построена голяма турска казарма. Освен това в града за периода е имало не малко турско население – 520 български и 500 турски къщи. С други думи турската власт разполагала с начини и средства за париране на всяка революционна проява.

Изградените по-късно революционни комитети в Берковско, Вършец, Студено буче и др., са в резултат от идеите , тактиката и стратегията на Апостола на българската свобода Васил Левски, споменът за който е още жив в Берковския край, чрез съхраненото в народната памет.

Източник:

„Национално-освободителните борби в Берковица и Берковско“ – Геройко Милчев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s