По пътя към вр. Здравченица – част 1

Дотам и обратно по пътя към вр. Здравченица или едно несравнимо изживяване сред девствената природа на Северозапада

SAM_0388В две части ще споделя с Вас част от емоциите, които ме обзеха, докато правех моята неделна разходка към един от планинските първенци на нашия край – вр. Здравченица.  Не умея да пиша, нито пък да снимам, но за сметка на това мога да чувствам. А чувствата, които ме завладяха сред недокоснати пътеки и вековни гори, заслужават да бъдат преразказани – поне отчасти.

Тръгването към върха беше по-скоро спонтанно, отколкото планирано. След като Балкана цяла сутрин се тъмнееше, вятърът люлееше върховете на дърветата и прогнозите за дъжд и сняг бяха повече от очаквани, реших да не тръгвам, нямах и обувки… Но само 40 минути след това вече заключвах входната врата и правех мислен обход на маршрута. Въоръжен с фотоапарат, нож , вода, цигари и запалка, трескаво увеличавах темпото си, преминавайки през постройките в квартала. Нямах търпение да изляза сред калните пътеки и просторните поляни – там, където нямаше хора и цивилизация – само спокойствие, тишина и природа.

SAM_0272Реших да съкратя максимално ходенето по асфалтов път и поех към кв. Заряница. По пътека излизаща в гората над блоковете стигнах до една голяма, стръмна поляна, която си седи там и не се променя ни най-малко откакто се помня. Все така горда и спокойна си „лежи“ върху един склон и подобно на червен килим посреща всеки странник, тръгнал към Балкана. С усмивка на лице стигнах до нейния край и си припомних момент от детството, в който намерих пътека сред трънаци и дървета, която отвеждаше до самия път за Здравченица. Тази пътека бях нарекъл по детински невинно „Тайната пътека“ – тя беше скрита и недостижима за очите и водеше към пътя на приключението. Сега отново я търсех и отново я намерих – малко встрани, заграждана от трънливи „стражи“, тя бе скрита и нищо не загатваше за нейното съществуване. Кратка борба с трънака и ето ме по средата на прекрасна горичка, намираща се между пътя и голямата поляна. Провирайки се сред дръвчета, покрити с лишеи и гнезда на птички, след 5 минути излязох на пътя и първото място за почивка.

Пред мен се разкри пейзаж, който не може да бъде описан с думи – вековни гори прикриваха скални титани и високи върхове. От Враца гордо ме „гледаше“ тамошния Балкан, Тодорини кукли се усмихваха на фона на слънчевите лъчи, а потънал в мъгла се издигаше Ком. Следваха билата по пътя на планинската веригата и за финал – снежнобяла покривка постилаше Здравченица. Замечтан и умислен, не осъзнах кога са минали 10 минути. От телефона ми зазвучаха мелодични класически симфонии и средновековни теми, които ме въвеждаха в неразкрити за сетивата светове. Станах и продължих напред с бодра крачка. Зад всеки завой се разкриваше нов свят, зад всеки хребет следваше неземна красота.

SAM_0268Една от основните причини да харесвам тази местност за разходки е липсата на път, подходящ за автомобили. Хора тук не идваха – беше чисто, недокоснато и приказно красиво. Пътят беше кален, осеян с клони и листа, нямаше следи от гуми на коли и ясно можех да проследя дирите на горските обитатели, разхождали се часове преди мен по същия път. За миг си помислих, че няма как да не срещна някое животинче днес и ето че след 10 минути теорията ми се потвърди – на около 50 метра пред мен притичаха 3 красиви сърнички – с грациозни и примерени движения те се изправиха по средата на пътя и завъртяха глави към мен. За секунда или две бяхме втренчени един в друг , но тази секунда каза в пъти повече, отколкото последните няколко дни за мен. Странни чувства изпълниха сърцето ми – меланхолия, жал, носталгия, радост, угризения, срам, възхищение и много, много други се вкопчиха в шеметен танц в душата ми и докато се съвзема, те вече бяха тръгнали по пътя си . Тази първична и неповторима обстановка засили възбудата и любопитството ми. Неусетно бях забързал крачката и след няколко завоя бях достигнал мястото за втората почивка.

Прекрасен хребет, от който се съзираше всичко от Враца до Здравченица – къщи, коли, местните горички, нивите на селяните, реките, облаците, планините – всичко… Обичам да бъда сам сред природата, но горещо препоръчвам да излизате с компания, защото рискувате сърцето ви да се пръсне от вълнението, което не може да споделите. И ето че сред облаците, блеснаха лъчите на обедното слънце – сякаш природата насочи своите прожектори и представяше пред човека поредното си грандиозно представление. Снимах, гледах, виждах, попивах, мислих – 3 цигари, 45 снимки и отново на път.

SAM_0385

Спуснах се надолу по пътя. 50 метра по-надолу е поредното живописно място. Голямо „кръстовище“ от пътеки и пътища е закътано сред тревист хълм, покрит със „златна“ папрат, от другата страна завет ни прави вековна борова и дъбова гора, по посока вр. Здравченица, пътеки разсичат полето и се врязват сред арка от брези и борове. За да осъзнаете истинската красота на тази цветна палитра, използвана от природата, трябва да посетите въпросното място. Тук загубих още доста време в правене на снимки и съзерцаване на различни красоти. Разгледах различни следи и се впуснах в представите си как вълк е преследвал сърна, как чакал е идвал да пие вода от двете големи локви, изникнали на няколко метъра, как заек е прескачал храста и лисица е дебнала плячката си, прикрита зад големия бор….

Прецених, че няма да имам достатъчно време, за да се кача до подножието на вр. Здравченица, и затова реших да се полутам в гората известно време. От това място излизат 2 пътя в посока върха – поех по този вдясно. Преди години, ходейки по него, бях достигнал до едно сечище по средата на гората, разположено на един прекрасен склон, от който се разкриваше невероятна гледка. Преминах през малка къщичка, която служи за отдих, почивка и заслон – на дървари и на туристи. Знаех, че малко по-нагоре има чешмичка – за съжаление нямаше вода. След около 300 метра по горската пътека и след 10-на снимки стигнах до мястото, на което някога имаше повалени няколко дървета.

SAM_0355Този път пред очите ми изникна гробище, пустиня, празнота – гол хребет, покрит с пънове и изпочупени дървета – крайници, който стърчаха вкопчени в земята, сякаш не искаха да се отделят от нея и да повярват, че човек може да бъде толкова жесток. Вметвам, че от тук се разкрива всемир, който окото не може да обхване – след няколко снимки се обърнах и тръгнах в друга посока – не можех да седя на това гробище, символизиращо глупостта на човека, неговата алчност и безхаберие. Замислих се дали да продължа нагоре към върха, за да видя дали няма и други подобни възобновени сечища. Вятърът се усилваше и неговият мощен тътен предвещаваше буря. В този миг един голям облак бе разкъсан от слънчев лъч в посока Берковица. Усмихнах се и възприех това като съвет. Обърнах се и поех пътя надолу към града. Спрях на любимото си било и останах там около 20 минути. Исках да се налюбувам на всичко, което се виждаше – дали от преклонение пред красотата и величието на природата, или пък от страх, че скоро тази прелест няма да я има…

След час бях отново в горичката при „Тайната пътека“, преминах бавно и унило надолу към града, сякаш с нежелание се връщах назад. Нямаше я вече симфонията на Бетовен, нямаше го простора, ледения вятър и цветната палитра на природата. Крепеше ме мисълта за годеницата ми , семейството, приятелите и игривото ми куче… Разминавах се с умислени хора, хора с проблеми, може би лишени от мечти, които не знаеха, че лекарството и тяхното спасение се крие малко по-нагоре – в една разходка над Берковица, в една разходка сред вечността и първородната красота.

Следва…

Димитър Манов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s