Берковица – стопкадър

Източник – линк

С огромен интерес прочетох курсовата работа на тема „Община Берковица“ на моята съпруга, която в момента учи „Туризъм“.  Когато преди 6 години за първи път тя видя това малко планинско градче, изпита смесени чувства. Нужно ѝ беше време, за да преодолее или може би по-точно казано да се адаптира към различността. Нормално. Тя идва от Бургас и се сблъсква с друг манталитет,  друго наречие, но с времето се влюби в това място, което сега смело нарича свое. Разбира се, без излишна скромност ще кажа, че заслугата за това е изцяло моя. Просто бях добър екскурзовод. Съветвам всеки, който има нещо общо с туризма в община Берковица: хотелиер, предприемач, уредник на музей, собственик на туристическа фирма, общинар, кмет, секретар, продавач в „Плод и зеленчук“, собственик на автомивка, таксиджия и т. н., и т. н. да прочете тази работа, която няма претенции за „наръчник“ по туризъм, но която е напипала основните пътеки, по които трябва да се движи и развива нашата малка, но за сметка на това особено китна община. Вижте сами как един човек, учещ „Туризъм“, определя и класифицира природните и културни богатства и какво още не ни достига, за да бъдем курорт.

Берковица – стопкадър

От Даниела Атанасова

Снимки: Горан Атанасов

berkovica-_gradat_pod_Kom

На близо шест часа път северозападно от Бургаския залив, под гордия Голям Ком ( 2016м) се простира малкото планинско градче Берковица. Берковица е административен и стопански център на община Берковица, която включва следните кметства и кметски наместничества: с.Замфирово, с.Бързия, с.Борово /кметства/ и селцата Мездрея, Слатина, Ягодово, Гаганица, Котеновци, Комарево, Костенци, Бистрилица, Балювица, Пърличево, Песочница, Черешовица, Лесковец и Бокиловци /наместничества/.  Наличието само на села на територията на общината, освен че я характеризира с типичните черти на селото, я прави изключително подходяща за селски туризъм.  Градската среда е представена единствено в гр. Берковица, където са най-добре развити  инфра- и супер структурите.

Община Берковица е разположена в полите на северозападна Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София. Общината е част от област Монтана и граничи с община Вършец /познат като „Градът на здравето” у нас заради чистия въздух и минералните извори/. Градът е ситуиран в подножието на връх Голям Ком, от където се спуска ски писта, посещавана от голям брой предимно български ски туристи в зимния сезон.

Релефът на общината е отчасти равнинен, на места хълмист /град Берковица се намира на 405 м н.в./ и до голяма степен затруднява транспорта. Проходът Петрохан през зимата е почти винаги затворен за тежкотоварни автомобили, а за останалите е проходим само с вериги.

Климатът е умерен, но с продължителна мека и слънчева зима и прохладно лято. Снежната покривка се задържа около четири месеца в годината, а по върховете снежните калпаци се белеят дори и през лятото. Есенните дъждове също са продължителни и могат да достигнат 1200 – 1400мм/м2 годишно.

През летните месеци преобладаващи са ветровете от северозапад и запад, които носят влажни въздушни маси от Атлантика. През зимата преобладават ветровете, духащи от североизток. Те водят до отвявания на снежната покривка на посевите. През есента се образуват чести мъгли.

Планинският въздух, бистрата балканска вода и лечебните минерални извори в района на общината я  определят като подходящо място за отдих и всякакви видове туризъм.

Почвите на територията на планинската част от региона са най-вече кафяви горски /по северните склонове на Стара планина/ и планинско-ливадни почви /по билните части на планината/. Върху тях се развиват широколистни гори, естествени ливади и пасища и се отглеждат картофи. В община Берковица – малини, къпини и ягоди. По добиви на ягоди /7,5% от тези в страната/, регионът е на 6-то място в България. Тук е едно от малкото места в България, където растат ядливи кестени. Също така се срещат орехови, букови и борови гори. Бреза, леска, липа, шипка, много лечебни билки и горски цветя. Сред масивните горски площи през пролетта се откриват зелени и тучни пасбища, поляни с киселец, коприва, див чесън, различни видове гъби, а според запознати и трюфели. Природата е изключително богата на растителни, животински видове и птици – гургулици, сойки, обикновен мишелов, керкенез, бял и черен щъркел, ястреб, сови и др . Горските пътеки са подходящи не само за разходка и събиране на ароматни треви и гъби, но и за орнитоложки и ловен туризъм. Тук може да се ловува предимно див заек, диви патици по време на прелет около язовирите, най-вече диво прасе. Районът не е богат на риба. В Берковска река има балканска пъстърва и беловарки /уклей/.

В исторически план градът е населяван още от първото хилядолетия пр.н.е. от тракийското племе мизи, а към средата на хилядолетието от трибали. Гледали са пшеница и овце и са добивали злато по течението на реките. По-късно са се появили римляните и са направили своята култура доминантна. От този период са запазени останки – римската вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

Берковица е съществувала като град и в границите на Първата българска държава и Второто българско царство. По времето на Турското робство градът участва  в Чипровското-1688г. и Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци, Георги Дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Но сръбският крал Милош отказва подкрепа и въстанието е потушено.

На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище „Отец Паисий“ и катедралният храм „Св. Николай Чудотворец“ – 1871 г. Тогава е основано читалище „Бъдащност“ (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски заедно с председателя на Врачанския революционен комитет, Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването на пушки да се „изпитат“ на всеки десет по една, за да не се окажат „фалшиви“ (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София.

Освобождението на Берковица от турско робство започва на 3 ноември и трае

до 04 декември 1877 г. След Освобождението в града пристига Иван Вазов /днес в гр.Берковица е запазена неговата къща, превърната в музей /, който е представлявал Берковския окръжен съд.

Същинското развитие на град Берковица настъпва едва в миналия век . За съжаление от доста години градът запада, както и цяла северозападна България, благодарение на слабото управление на местните управници.

За населението на община Берковица може да се говори и пише изключително много – като демографски проблеми, свързани със слабо развитата икономика, безработицата, обезлюдяването; като северозападен диалект и манталитет; като етнография и др.

Според преброяване от 2011г. населението на гр.Берковица е близо 14 000 души, а по селата нямат и стотици. Местните хора, притиснати от безработицата, напускат домовете си с голяма мъка, тъй като са необикновено привързани към семействата си, природата, ежедневието. В по-голямата си част работят в столицата, тъй като отстои на около 80 км. и имат възможност да се прибират през уикенда. Останалите са в чужбина – Америка /о-в Нантъкет, тъй като в Берковица завършват много озеленители и специалисти в горското стопанство, много от тях кандидатстват за работа там / Нантъкет е стара китоловна столица и днес известна туристическа дестинация. На острова има множество богати къщи  с големи дворове, които изискват специална поддръжка/Италия, Испания, Чехия / най-вече заетостта е в строителството/ и др. Парите, които спестяват, вливат в местната икономика, като подпомагат семействата си.

Разхождайки се в центъра и посока ж.к. „Заряница” и „Беговица” правят впечатление големите двукатни къщи, които са от края на миналия век, когато населението е било по-състоятелно. В Берковица има и няколко запазени възрожденски къщи.

Като доминантно вероизповедание можем да посочим източноправославното християнство, но също така трябва да отбележим, че в Берковица е имало голяма еврейска общност, но след 1947г. евреите емигрират в Израел и синагогата се затваря /и днес може да се види сградата, но за жалост не функционира/. От няколко години в Берковица има и голяма евангелистка църква. Като цяло населението в града е толерантно и съжителства спокойно, без етнически конфликти. Освен българи, евреи, турци и роми в Берковица има голям брой каракачани, които също са много интересна етническа група. Интересно също е, че в ромския квартал „Раковица” няма бараки и колиби /подобно на гетата в цяла България/, а големи и подредени къщи.

Коренните жители са представители на т.нар. торлашка етнографска група. Торлаците са, според някои учени, потомци на тракийското племе трибали. Торлак идва от думата „торчи”, която означава човек, който поставя мрежи, или така са се наричали войните, които са поставяли примки и са охранявали границите. На други места „торлаци” означава вид гащи. Като облекло торлаците са били разпознавани като белодрешковци, защото мъжете са носели бяла туникообразна кошуля с широки ръкави и бели мъжки гащи – „беневреци” от тепан вълнен плат, с бял „джамадан”- вид дебела мъжка връхна дреха, червен пояс и черни гайтани.

Женското традиционно облекло е два вида, принадлежащо към двупрестилчения и сукманения тип народен костюм. Кошулята се характеризира с везани декорации от  растения или животински изображения от коприна с леки, нежни тонове – розови, бледо зелени, сини, лилави. Украсата по полите, пазвите и ръкавите е с много дребен, полегат и кръстат бод и геометрични мотиви с багри като при кошулята.

За торлаците пише, че са „Хора мълчаливи, затворени, чудати. Те откриват душата си в своите песни, весели и игриви като планински поток, и в хората си, буйни и лудешки като пенливо вино. Разкриват себе си в пъстротата на причудливи птици. Животни и хора, с които шарят килимите си.” /из „Приказка за торлаците” от http://www.sitebulgarizaedno.com /.

Всички берковчани имат от край време обичая да се събират всеки петък на площад „Мрамор” и да посещават петъчния пазар, където човек може да си купи всичко – от персийски килим и копринени завеси до екзотични домашни любимци. После сядат на раздумка в местните кафенета, а накрая завършват деня по гости. Хората в този край са изключително гостоприемни, простодушни, естествени и с голямо чувство за хумор. Северозападния диалект /който популяризира в голяма степен героя от „Шоуто на Слави”, Гацо Бацов /, нечувани думи като барбиняк, куфня, клюцам, пустиняк, цвик, мангърч, клепаре и много други /разгледайте сайта „Резерват Северозапад”/  и малко грубият език биха стреснали новодошлия, но веднъж пристъпил прага на берковския дом, човек винаги си спомня с усмивка за тези причудливи и екзотични хора, особени, но добродушни и искрени.

Местните, които са заети в Берковица, работят най-вече в завод „ЗAИ” за разработване, производство и продажба на абразивни инструменти – карбофлексни, керамични и диамантни за рязане и шлайфане, също така в цеховете за алуминиева дограма /в района има доста и цените на алуминиеви дограми, щори, врати и др. подобни са най-ниските за страната. В Берковица има и няколко дърводелски и тапицерски работилници, малки строителни фирми, колбасарски цех – „Монтком”, фирма за производство на птичи продукти -„АГЕНЦИЯ БУЛСАИ“ ЕООД, трикотажни шивашки фирми и др. част от хранителновкусовата и химическата промишленост.

В община Берковица се бутилира минерална вода „Ком”. В Берковица има и бижутерска фирма – „АРЖЕНТВИУ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сребро ръчна изработка. Въпреки наличните предприятия районът е слабо развит и се нуждае спешно от инвестиции и свежи идеи за съвземането на икономиката. Много от фермерите отглеждат малини, тъй като почвите са подходящи и градът е известен от миналия век с малиновите храсти. В Берковица дори има паметник чешма на малинарката.

Културните забележителности се намират най-вече в град Берковица и това са храмът „Рождество на Пресвета Богородица“, Църквата „Свети Николай Чудотворец“, римската баня, Етнографският музей, къщата музей на Иван Вазов, Градска художествена галерия „Отец Паисий“,

Часовниковата кула, паметникът Малинарката, останките от античната крепост Калето, Клисурският манастир и няколко възрожденски къщи.

Като културен феномен трябва да отбележим и Берковската духова музика.

Природните ресурси са изключително богати. От тук тръгват много пешеходни маршрути, най-известният от които е Ком-Емине. Хайдушките водопади са друг природен феномен. Местностите „Синият вир”, „Лесопарк Калето” и „Ашиклар” също предлагат множество възможности за възстановяване и туризъм.

За да бъде по-подробна и изчерпателна туристическата информация, първо ще представя всеки обект по отделно и накрая ще обобщя обектите по няколко основни фактора в таблица.

magiqta_na_vodata_4

Хайдушки водопади

Както знаем,  туристическите ресурси обхващат обектите и явленията, които привличат туристите в дадена дестинация. Туристическите ресурси са природни и антропогенни. Първо ще разгледаме природните забележителности. Природните ресурси като релеф, климат, растителност и животински свят вече описах по-горе като подходящи за планински, рекреационен  /спа/, ски, пешеходен и велотуризъм, орнитоложки, ловен, алтернативен селски – в община Берковица има множество малки селца с автентична атмосфера, парапланеризъм, мотоспорт /ежегодно се състои мотосъбор/ и др.  Природните забележителности, които привличат най-много туристи, това са: на първо място „Хайдушките водопади”, които се намират „на 9 км. от града. Те са защитена местност, разположена в красивата долина на „Голяма река“. По този маршрут е изградена екопътека – маршрутът тръгва от местността „Бачилището“, при водослива на „Голяма река“ и „Къса река“, пресича две реки – „Сливашка бара“ и „Средна бара“, по които има няколко водни каскади. По пътеката се откриват великолепни гледки към местностите „Къси дел“ и „Тузлата“. Преходът е средно тежък с времетраене 4 часа и максимална денивелация 340 м. Желателно е да има водач, а туристическата екипировка е задължителна.

Местността „Синия вир“ – на 3 км. югозападно от града в долината на река Шабовица. Вирът е дълбок повече от 1 м., водата е кристално чиста и ледено студена. Тук запалените рибари могат да се отдадат на своята страст – да ловят планинска пъстърва в бистрите води. Подходяща за еднодневни излети.

Местността „Ашиклар“  – разположена на 3.5 км. от града, в полите на Стара планина. Предпочитано място за излети и разходки.

Лесопарк „Калето“ – издига се на север от града. На хълма калето (515 м. н. в.) има разкопки от римско време. От него се открива панорамна гледка към Старопланинското било, гр. Берковица и околностите. Лесопаркът предлага възможности за краткотрайни излети за различни категории туристи.

Други туристически маршрути, свързани с природните ресурси и пешеходния туризъм са:

Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком

Следва асфалтовия път от града до хижа “Ком” (16 км или 4 часа и половина пеша) и след около час и половина път по маркирана пътека се стига до върха. Обща денивелация 1 600 м.

Маршрут №1а “Пряката пътека”

Отчасти дублира асфалтовия път от града до хижа “Ком”, като значително го съкращава посредством маркирана горска пътека – дължина 7 км.

Маршрут №2 От м. Клисурски соват до м. Пръшковица

Отклонение от трасето Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова гора.

Маршрут №3 От м. Пръшковица до с. Бързия – трасето е по съществуващия път, около 2 часа.

Маршрут №4 От м. Синия вир (табелата “Добре дошли в Берковския балкан”) до м. Пръшковица, около 3 часа път.

Маршрут №5 От м. Щърковица до м. Пръшковица

Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация.

Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар

Лек двучасов преход, почти по хоризонтала.

Маршрут №7 Хайдушки водопади

Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.

Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком

Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му.

Маршрут №9 Тодорини кукли – Клисурски манастир

Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м  денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан.

Маршрут №10 От м. Пръшковица до м. Малка Бързия

Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.

Пешеходен маршрут Западна Стара планина (България)

През 2004 беше трасиран и маркиран пешеходен маршрут в Западна Стара планина от около 200 км. Маршрутът започва от Берковица, преминава през малки села и градове, включително Чипровци, Горни Лом, Чупрене и завършва в Белоградчик. Маршрутът беше разработен от местни хора от всички общини, експерти по туризъм и биоразнообразие и преминава през най-атрактивните природни и културни в региона. Той комбинира активното ходене с почивка и отсядане в местните села. Маршрутът ще запознае туристите с местната култура и традиции и ще създаде възможности за развитието на екотуризъм. Маршрутът беше създаден с активното участие на местните общини, лесничеи, НПО и предприемачи. 15 млади хора от Европа изградиха маркировката по време на двуседмичен доброволчески лагер, а около 60 местни хора бяха въвлечени в изграждането на маршрута като водачи, организатори и предоставящи храна и спане. Участниците от Сърбия бяха въвлечени в целия процес и в момента подготвят подобна инициатива от сръбска страна. Маршрутът успя да обедини местните усилия и ще служи като основа за разработването на съвместен комплексен екотуристически продукт. Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком.

Следва асфалтовия път от града до хижа “Ком” (16 км или 4 часа и половина пеша) и след около час и половина път по маркирана пътека се стига до върха. Обща денивелация 1 600 м.

Маршрут №1а “Пряката пътека”

Отчасти дублира асфалтовия път от града до хижа “Ком”, като значително го съкращава посредством маркирана горска пътека – дължина 7 км.

Маршрут №2 От м. Клисурски соват до м. Пръшковица

Отклонение от трасето Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова гора.

Маршрут №3 От м. Пръшковица до с. Бързия – трасето е по съществуващия път, около 2 часа.

Маршрут №4 От м. Синия вир (табелата “Добре дошли в Берковския балкан”) до м. Пръшковица, около 3 часа път.

Маршрут №5 От м. Щърковица до м. Пръшковица

Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация.

Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар

Лек двучасов преход, почти по хоризонтала.

Маршрут №7 Хайдушки водопади

Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.

Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком

Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му.

Маршрут №9 Тодорини кукли – Клисурски манастир

Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м  денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан.

Маршрут №10 От м. Пръшковица до м. Малка Бързия

Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.

Пешеходен маршрут Западна Стара планина (България)

През 2004 г. беше трасиран и маркиран пешеходен маршрут в Западна Стара планина от около 200 км. Маршрутът започва от Берковица, преминава през малки села и градове, включително Чипровци, Горни Лом, Чупрене, и завършва в Белоградчик. Маршрутът беше разработен от местни хора от всички общини, експерти по туризъм и биоразнообразие и преминава през най-атрактивните природни и културни в региона. Той комбинира активното ходене с почивка и отсядане в местните села. Маршрутът ще запознае туристите с местната култура и традиции и ще създаде възможности за развитието на екотуризъм. Маршрутът беше създаден с активното участие на местните общини, лесничеи, НПО и предприемачи. 15 млади хора от Европа изградиха маркировката по време на двуседмичен доброволчески лагер, а около 60 местни хора бяха въвлечени в изграждането на маршрута като водачи, организатори и предоставящи храна и спане. Участниците от Сърбия бяха въвлечени в целия процес и в момента подготвят подобна инициатива от сръбска страна. Маршрутът успя да обедини местните усилия и ще служи като основа за разработването на съвместен комплексен екотуристически продукт.” /дословно от официалния сайт на община Берковица/.

„Оттук е и изходният пункт за много туристически маршрути – Ком-Емине, Международен пешеходен маршрут Е-3 от Атлантическия океан до Средиземно море, Ком-Петрохан, четиридневен маршрут х. Ком-Белоградчик и др.”

Антропогенните ресурси или създадените от човешка ръка са:

Часовниковата кула от 1762-64г. на центъра на града. Днес продължава да отмерва времето.

Къща музей на Иван Вазов – датира от нач. на 19 в., типична възрожденска къща, в която е живял големият български гений. Къщата е отворена за посещения срещу символична сума, включваща и беседа.

Градската художествена галерия – сградата на двукатното някогашно класно училище. Намира се в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец”. В нея се съхраняват над 1500 художествени произведения – живопис, дърворезба, скулптури, карикатури и др.

Етнографски музей – един от 100 национално-исторически обекта. Съществува от 19 в. В него има постоянна експозиция на носии, черги, килими, сечива, керамика, накити и др.

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица”- също от 19 век. Дърворезбите са от самоковски дърворезбар и е изписана от известния по това време майстор от самоковската школа – Димитър Зограф. Камбаните са две и са подарък на града от Будапеща. Църквата е отворена за посещения.

Църквата „Св.Николай Чудотворец” – от 1871 г. строена е от ломен камък, а иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата със схематични мотиви.

Клисурски манастир „Св.Св.Кирил и Методий”- четвърти по големина в страната. Разположен е под Тодорини кукли и е посещаван ежегодно от много туристи. Датира от 1240г. Дестинация за религиозен и културен туризъм. В Клисурския манастир се случват и почти всички празнични събития в живота на берковчани като сватби, кръщенета, освещавания и др.

Като част от културния туризъм или антропогенните фактори трябва да споменем фестивала „Лачени обувки” за детски песни и изкуства, фолклорният фестивал „Ашиклар пее и танцува“, Празникът на Берковския балкан — в края на лятото,  празникът на „дивите малини“, провеждани на хижа „Ком“ в две последователни недели, ежегодния летен мотосъбор и естествено всеизвестната и извън пределите на страната Берковска духова музика с ръководител Красимир Цветков – композитор, аранжор, тромпетист и диригент. Репертоарът включва автентичен и обработен фолклор, маршове и др. Берковската Духова Музика е популярна и търсена в България, за нея са заснети 3 документални филма от БНТ. Създаден от група млади берковски интелектуалци през 1902г, днес 25-30 оркестранти, оркестърът на Берковската духова музика е неизменна част от всички големи празници на града.

Антропогенен ресурс и предпоставка за спортен туризъм е емблематичният за Берковица и нетипичен за България отбор по ръгби – „Балкански котки”, който участва успешно и печели награди в много европейски състезания.

природен ресурс / привлекателност/ достъпност/ трудност/чистота/ тур.услуги

Хайдушки водопади :

¨ привлекателност-  10

¨достъпност  – 9  /липсва в зимните месеци/ възможно е да се стигне пеш, с колело, с мотор, АТВ

¨ трудност 6-среднотруден /голяма денивелация над 300 м.

¨чистота 8-мн.посещаван маршрут

¨други услуги- 0

Синият вир:

¨ привлекателност –  10

¨  достъпност –    9

¨     трудност- 0

¨     чистота – 9

¨     др.туристически услуги- 8

Ашиклар : ¨  привлекателност 9

¨     достъпност – 10 /може и с автомобил /

¨     трудност – 0

¨     чистота –   8

¨     др.услуги- 9 / наличие на места за настаняване и заведения

Антропогенни ресурси:

културна забележителност/ достъпност/ автентичност/ инфра-  и суперструктура/ поддръжка/ кадри/ инициативност за посрещане и обслужване на туристи

Часовниковата кула /10- в центъра на града е/ 10- каквато е била/ 10 поддръжка, функционира и днес/ кадри 7 – от туристическия център могат при желание от страна на туриста да предоставят информация / инициативност – 3

Къща музей на Ив.Вазов / 10- в центъра е/ 10 – запазена  е/ 10 поддържа се/ 10 -има музеен уредник, работи с работно време / инициативност – 3

Етнографски музей/ достъпност 10/ автентичност 10- това е бившото класно училище/ поддръжка – 7 / кадри – 7/ инициативност -3

Църквата Св.Николай Чудотворец/ достъпност 10/ афтентичност 10/ подр.-7 /

кадри 7/ инициативност -3

Църквата Пресвета Богородица – дост.10/ афт.10/подр.10/ кадри  4 -местният свещеник беше обвинен в упражняване и на светската и духовната власт и също така в злоупотреби. Беше принуден от Светия синод да се откаже от една от двете длъжности. Беше общински съветник. В момента е само духовник./ инициативн.-прекалена

Клисурски манастир- дост.10/ афт. 10/ подр.10/ кадри- 10/ инициативност- 3

Места за настаняване

достъпност/ оригиналност на атмосферата/ чистота / многообразие на допълнителни услуги/ кадри/ инициативност на местното население/

х.Къщата на генерала *** дост.10/ оригин. (арх. Паметник) 9/ чистота 10/ доп.услуги- 4/ кадри- 4 не се зная езици, без квалификация/ инициат. 0

х.Воденицата **- дост.10/ оригин. 7- лятна градина, езерце с костенурки, жива музика, в близост шуми река, гледки към Балкана/ доп.услуги- 5 има ресторант/ кадри 4 не се знаят езици/ инициат. 0

къща за гости Дом Първанови **- дост. 8 планински релеф, черен път намира се в „ж.к.Беговица” , от където започва изкачването към Балкана/ оригин. 8 битова атмосфера / доп. услуги- 10 има механа, барбекю, интернет, и др.,собственикът предлага и трансфер, екскурзии при желание от страна на клиента/ кадри 7 -не се знаят езици/ инициативност 10

Берковска къща **- дост.10/ оригин. 5 съвременна обстановка/ всякакви доп.услуги- екскурзии, лов, джакузи и др. 10/ кадри-7 / инициативност 10

Туристически комплекс Ашиклар Еко**- ост.10/ оригин.2 / доп.услуги 10 –голф, миниголф, колела под наем и др./ кадри 10/ инициат.8

х.Старата къща **- дост.10/ оригин.- 5 съвременен хотел- комфортен и уютен/ доп.услуги- паркинг, сауна, сейф, лоби бар, кафене, телевизор, кабелна тв, климатик, отопление, хладилник, телефон, интернет, баня/тоалетна, тераса, изглед, пране, гладене, лятна градина- 9/ кадри и инициативност – 5

х.Салвия ***- дост.10/ оригин.5- съвременен хотел/ доп.услуги-5/ кадри- 5

х.Гелов *** достъпност 10, наличие на добра инфраструктура, хотелът е в центъра на града/ оригиналност- 0/ чистота 10- нов хотел е/ доп.услуги- 5 има ресторант, Wi fi , сауна, фитнес и др./ кадри и инициативност- 5

къща за гости Евиа **- дост. 10/ оригин.- 0/ доп.услуги- 5 има ресторант, интернет, градина/ кадри – 9 рецепция с руски и английск еьзиц и инициативност- 7

Еко комплекс Бистрилишки къщи**- вили под наем в с.Бистрилица – дост.10/

оригин. 9- това са автентични къщи от 50г. на миналия век- „Къща при Бунара“, „Стара Бистрилишка къща”, „Къща при Ореха“, има и 130г. плевня- възстановена и превърната в трапезария/ доп. услуги-  8 има механа, паркинг, детски басейн, интернети др.  /кадри и инициативност- 5

В заключение бих могла да кажа, че община Берковица изобилства на природни ресурси, но за съжаление туризмът е все още слабо развит. Откъм антропогенни ресурси най-вече интересни културни забележителности има в гр. Берковица. Сред селата в общината се открояват с. Бързия, където има минерални извори и басейн, както и места за настаняване и изхранване, село Бистрилица с по-добре развит селски туризъм. По принцип останалите села също предлагат настаняване и се намират сред чудесни природни месности и възможности за туризъм, но, както вече казах – това е слабо развит регион. Най-често е посещаван от българи, по- рядко от чужденци. Наличие на добро намерение и ентусиазъм, но липса на млади и квалифицирани кадри, липса на опит и иновативност и най-вече липса  на финансови възможности и реклама. Това е община, която ще се развива за в бъдеще, община с проекти за лифт, за спа център, нови възможности за настаняване и различни услуги. Цените на земята не са високи, дори са доста ниски в сравнение с други части на страната- около 200-300 Е за кв.м ЗП. Също така се предлагат още по-изгодни земеделски парцели с улеснена процедура по урегулиране на имота с цел по-бързо икономическо развитие, заселване, застрояване и така ще се решат и доста демографски проблеми. Най-вече трябва да се намерят инвеститори и да се осигурят повече работни места. Също така трябва да се работи за по-лесно субсидиране от страна на европейските фондове на такива по-слаборазвити райони като Северозападна България. Трябва да се квалифицира и ограмоти по някакъв начин местното население чрез семинари или някакви по-достъпни курсове в посока по-качествено туристическо обслужване и развиване на бизнес. Това е един неразработен пазар с много неразкрит все още потенциал и неексплоатирана природа, неопознати маршрути, изключително чист въздух, биоземеделие, неопорочено в комерсиален план местно население, сравнително ниски цени.

Дано тази информация Ви е заинтригувала да потърсите още и да посетите този китен край. А за тези, които възнамеряват да се трудят в туризма и най-вече в екскурзоводското обслужване, да се запознаят по-отблизо с туристическите ресурси и да включат тази точка от картата на България в своите програми, пътеводители, брошури и каталози.

Използвана литература:

Берковица-Уикипедия – bg.wikipedia.org/wiki/Берковица

Официален сайт на община Берковица-  berkovitsa.com

www.berkovica.bgvakancia.com/

www.goranatanasov.com

www.pochivka.bg/t-127-хотели-в-берковица

www.severozapad.org

www.sitebulgarizaedno.com

www.Zapiski.net

Изготвил: Даниела Атанасова

Курсова работа на тема: Община Берковица

Дисциплина: Туристически ресурси

при  Университет „Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас

Колеж по туризъм

Бургас, май 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s