Берковица до Освобождението

Съществува предание, че стара Берковица е била или в местността Берковичка река, или в Махала Заряница. И двете местоположения са в основа на височината Калето. И на двете места по повърхността се намират останки от антични и средновековни градежи.

От турски регистър за данъка джизие от 1491 г. се вижда, че тогава Берковица е съществувала като град и същевременно като еялет (околия) и влизала в границите на лива (окръг) София. Това положение е 93 години след поробването. Меродавността на този документ не може да се оспорва.

Друга султанска заповед от 1565 година сочи Берковица като каза (околия).

Берковица през време на трите десетилетия преди Освобождението била оживен занаятчийски и търговски град. Това се дължало изключително на нейното местоположение и на съществуващите тогава условия.

(…)

Макар разположен в подножието на планината и далеч от селищата в полето, град Берковица бил притегателен център (търговски и занаятчийски) не само за населението от селата на Берковската каза, но и за планинското население отвъд планината, от така наречения Висок – селищата в Царибродско, Пиротско и Нишко. Нейният хинтерланд бил голям. Пазарът ѝ привличал заинтересовани от близки и далечни селища.

През Берковица и Клисурския (Петроханския) проход движението било винаги оживено, защото се превозвали всички товари със стоки и други материали за София, Кюстендил, Пловдив и другаде във вътрешността на страната.

Турското правителство отдавало голямо значение на този път. Това се вижда от султанска заповед от 1718 г., с която се нарежда основното му разчистване от местното население, чрез принудителен труд. В края на 19. век отново проправили пътя през прохода.

Селото Клисура (Бързия) още повече се оживило, като междинна станция.

Това оживление и напредъка в с. Клисура породило у берковчани известна завист, заради което по времето на Юсуф паша (към 1827 г.) прокарали път за прохода, който не минавал през Клисура, а западно от нея, излизайки на юг от Берковица, минавал през местността Кривулида и от там през м. Батешница и по склоновете на Балкана стигал до прохода. При направата на този път участвало не само местното население, но и такова от далечните полски села. Дадени били жертви от полянците, защото те не познавали тънкостите на дърворезането и падането на дърветата.

Новият път обаче не оправдал надеждите на берковчани и бил изоставен. От този път има остатъци-кривини, които са дали наименованието на местността Кривулите. По времето на Мидхад паша, валия на Дунавския (Туна) вилает, пътят наново е ремонтиран. С подобряването му Берковица придобила по-голямо значение. През 1863 г. берковчанинът Петър Ангелов построил в седловината хан и оттогава го наричат Петрохански проход.

из „Градиво за миналото на Берковица“, Велислав Кацаров

Advertisements

One comment on “Берковица до Освобождението

  1. В Историческия музей в Месолонги (град в Гърция, където са се водели сражения между османските войски и местното население) има географска карта от онова време на Европа. Та на тази карта Берковица е отбелязана заедно със София и Филипополис.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s