Спомени за евреите в Стара Берковица

Из книгата на Росица Кирчева „Берковски четирилистни детелини“

 

Старият град Берковица е известен с еврейското население още от турско. Тук ги пратил Господ, а те – щастливи ли, щастливи! Хората добри, гостоприемни, не са завистливи и с дарба на добри търговци. Къщите им бяха в центъра. Почти еднотипни – с няколко стъпала  откъм двора, широк коридор, който води до обширни стаи с модерна мебелировка  – отделна кухня, столова, отдолу голямо мазе, отгоре с таван, където се слагат стари дрехи, стари мебели, тъй като те обичаха модерна обстановка. Бяха много мили и добри – ако нямаш пари – ще те изчакат , ще ти влязат в положението , със засмяно лице ще те посрещнат в магазина и любезно ще ти кажат: „ Еее, Михале, ако нямаш пари сега , ей го, другия месец ще платиш !“  или „Не се мъчи, имам ти доверие – ти си честен човек, никога няма да ме излъжеш! „

Най-интересен беше Тангото. Нисък, пълен, с винаги засмени очи от които лъха топлина. Беше търговец на дребно, продаваше бонбони, шоколади, семки в грамадни кошници, от който надничаха тези лакомства. Най-напред ще тръгне от къщата си, която беше срещу Горната баня – ниска, широка тераса и грамаден двор. Добри комшии бяха с Тодор Куздов – търговец от берковкси род.  Ще тръгне и ще подвикне :

–          Ей, комшо, хайде на добър час. Дано днес да ти е на хаирлия!  – и тръгваше надолу с кошницата. – Хайде бонбони, сладки бонбони!

Децата тръгваха след него радостни, весели и викаха:

–          Танго, за 1 левче, от кръц-кръц!

Той бъркаше с важен жест и му даваще бонбоните, като го поглаждаше по главата и завършваше:

–          Изяж ги , пак утре пак – баща ти ще ти даде – ти си добро дете.

Друг го дърпаше за кошницата:

–          Танго, на мен една шоколадова вафла. От два дни моля татко за пари, но той все няма… но днес ми даде.

–          Баща ти е беден, но колкото и да няма, за теб  ще намери, ти си добро  момче ! – и продължаваше към центъра. – Семки, бонбони!  – а децата тичаха след него.

Къщата на Гершон  беше в комплекса  евреиски къщи. Там имаше голям магазин с платове, от хубави , по-хубави – и български , и вносни. Все засмян, любезен , предлагаше като мачкаше плата и думаше:

–          Това е за теб , г-це Първанова, цветът ти отива!  – ще ти тури плата под шията ти. – Онзи ден , г-н Георгиев купи за жена си , имала рожден ден .

Така много му вървеше търговията. Имаше заможни клиенти, но даваше и на вересия. Всяка година правеше намаление и берковчани купуваха ли , купуваха.

До неговия магазин беше този на Яков. Те бяха комшии. Така много си приличаха къщите им – изящен градски стил, показвайки вкуса и усета за красота според техните материални възможности, а те не бяха малки.

Близо до Часовника беше къщата на Мошето. Той имаше малко магазинче за бельо, което беше  много изискано – там пазаруваха бедните берковчани, защото бельото беше здраво „като желязо“ . Неговата жена Еленка бе интелигентна и културна жена , която роди и възпита трима сина – два лекари и един агроном. С нея  си другаруваха жените от центъра – съпругите на берковската интелигенция – лекари, адвокати , аптекари, чиновници. Не и пречеше да бъде любезна с жителите на Заряница, Козулия , Новата  махала.

Най-хубавата на самата главна улица бе къщата на Дано. Беше търговец на кожи, изкупуваше сурови кожи, даваше ги на едро, след това ги складирапе в „Хана“  и ги продаваше на кожухарите за кожарски изделия. Жена му бе най-нагласената , най-красивата. Двамата бяха много елегантно облечени, винаги засмени , любезни , привличащи погледите на всички. Те често ходеха във Враца при Нели – сестра на жена му ,която много често избираха за Мис Берковица през летните празненства.

Срещу тях през улицата бе къщата на Майр Касапина, който имапе магазинче на открито до апптеката.  Откъде вземаше стоката , с кои селяни имаше връзка , но от неговото месо бе най-вкусното ядене . Беше нисък , с винаги паднали на носа му очила , държеше един тефтер, в който правеше сметки , а на вратата стояха продавачи, които чакаха пари  да закарат добичето на кланицата.

До тях беше къщата на Ценка Блага ,а като се запътиш към събралия в себе си цялата роматника център, ще видиш три къщи като близнаци – на братя Машиях, със шестолъчките на фасадите. Те бяха брашнари. За много фурни в Берковица трябваше брашно , а да не говорим за тези , които си месеха хляб вкъщи с пониците в дворовете. Техните магазини бяха срещу аптеката. Винаги имаше върволица от коли, които щяха да превозват ценната суровина. Сменяваха брашно с жито, имаха връзки с мелницата на Шишков в Комарево, на Врачански в Беговица, с Мановата в Берковица. Имаха сметка , защото продаваха брашно , трици и ярма. Те се славеха с красивите си дъщери  – Шарлота,Тотка, Мина, Милка – нисички, но с красиви лица, очи – винаги стегнати и модерни. Много се учеха и ни бяха много добри приятелки. Толкова много бяхме привързани – обичахме ги.

И накрая за тримата известни търговци – Нисо, Йоско и Арон. Те търгуваха с дървен материал. Жните им Роза, Сарина – благородни , щедри към бедните в квартала, така хубаво говореха български и копнееха за „комшииска компания“ на раздумка, смях и крилати мечти, които не станаха реалност. Все се сватосваха с техни момчета и комшииските момичета. Моско , синът на Нисо, бе харесал Данчето – нежна и скромна и все му думаха: „Ей, Моско, за теб трябва нежно момиче, какъвто си пълен. „

Вечер на улицата, под ароматните липи, се чуваше детски глъч на еврейчета и българи, които оставиха скъп спомен от детстовото им . Йоско нямаше деца, с жена му бяха на години , но нежността и любовта не бяха изчезнали – тя го изпращаше сутрин с целувка и любов. По – инересен бе Арон с три деца – Шарон стаба чудесен лекар – колко деца е спасил ! И така , единни , несравними в професията си , човечни към берковчаните, те остават отлични съседи, добри приятели и носители на толкова добродетели .

Като крилата птица се издигаше къщата на Сами. Той учеше в Берковица, а баща му бе в София. Тази къща бе малко по-различна от другите – на два етажа , с балкони , с чудесно таванско помещение, кокетно гледащо изгрева и залеза на слънцето.

Евреите си имах свои нрави, обичаи, задължителни за всички. В Петък си приготвяха хубави ястия, сладки салата и почистваха къщите , отиваха на баня, готови да посрещнат неделята. В този тържествен ден , те се събираха групово по къщите – във веселие, смях и закачки, а за тяхната Пасха всичко бе като феерия. Чуваха се грамофони, песни, веселие до късно през нощта. Много обичахме да сме край тях. Те ни канеха , черпеха, целуваха. В изблик на такава радост ние бяхме съпричастни с тях. Близостта ни правеше щастливи.

Така живеехме до момента на трогателната раздяла . Те тръгнаха по неизвестен път – тъжни, разплакани – изоставяха си цялото имущество, скъпи приятели, сладки спомени. Подаваха се китки , сълзите се сливаха, риданията ставаха все по-силни. Влакът с шеметна бързина полетя към неизвестната страна. Остана тъгата от раздялата и спомените – свидни и вечни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s