Когато кръстницата си знае работата или как за любовта няма прегради :)

Лонджата е един от най-интересните квартали в Стара Берковица. Тук се смесват неподражаем бит и култура. В квартала живеели много магаретари, които изкарвали прехраната си с продажба на набраните в балкана дърва. Вечер те се събираха пред кръчмата на Николай Главнята и се започваше оживен разговор между мъжете, облечени с провиснали ризи, потури с червени пояси, с цървули от свинска кожа, които не свалят и през лятото.

В един такъв момент по пътя се задал Мако – окъсан ергенин, малко глупав. Никоя мома го не ще , понеже няма нищо – само една майка, съвсем паднала къщица и една магаричка. Всички го съжаляват и гледат да го сватосат за някоя мома. Майка му била дигнала ръце от него – ще си отиде без да види женитбата му.

Веселата компания го поде:

–          Ей, Мако, повдигни си краката, не ги влачи. Докога ще ергенуваш, ей на Пена – подхождате си.

–          Я сакам, ама кой знае. Я съм беден, дали ше ме вземе?

–          Ще,ще, вие сте си лика-прилика. Айде, я ще й кажем. Дай да направим сватбата ,я ще съм кръстника.! – с пълна чаша вино се провиква Чунката.

–          Абе, добре, айде. – развеселен килва назад калпак Мако.

Той живееше с майка си , изкарваше по някой лев, но беше муден. Другите изкарат по 5 товара, той – един. Много си жалеше магаричката, милваше я, говореше и на ухото и така – по цял час. Вечер оставаше с часове в яхъра – какво  правеше, никой не знаеше, но по някое време се чуваше радостния рев на блаженстващото животинче. Мине се малко и пак. После Мако си лягаше и спеше с блажена усмивка на уста. Сутрин не му се ставаше и дълго лежеше в леглото си.

Гина, съседката , беше забелязала това, но не казвапе на никой , за да не й се смеят. А Чунката вече готвеше сватба. Двамата с Пупицата убедиха Пена, че макар и малко мързелив, Мако ще направи семейство. А пък и тя е бавничка…

Чунката и Пупицата събраха младоженците и стегнаха сватбата.

Вечерта след сватбата се веселели в очакване ризата на булката и благата ракия. В полунощ  луната весело погледнала в стаята на младоженците, но те лежали на дървения креват без да помръднат. Не се пило тази вечер блага ракия, а младите засрамени, не се показали два дни.

При първите среши с булката след това веднага я подхванаха:

-Пено, как върви любовта, оправя ли се Мако в леглото?

Тя мълчала, мълчала, но в накрая склонила да отговори:

–          Аз съм си мома, Мако не  ме закача. Все чакам, чакам ….

А Мако всяка вечер се бавеше при своята магаричка, пак се чуваха блажените звуци на двамата. Хората от махалата се досещаха каква е работата. Кръстникът бе озадачен и понякога се упрекваше за сватбата. Накрая реши да се посъветва с жена си. Тя бе дочувала за такава близост и обеша да измисли нещо. Вечерта сложи един самар в кревата на Пена и я накара да чака. Като си дойде Мако, легна си и в тъмното усети самара, във въображението му се появи неговата магаричка и разтреперан се хвърли върху жена си . А тя с готовност чакаше този момент…

От тази нощ Пена разбра какво значи истински младоженец и се пхвали на кръстника си. Кръстницата се подсмиваше доволно за своето хрумване и след време посъветваха мако да продаде магаричката. Така и животът на кумците им се оправи.
* със съкращения

Из „Берковски четирилистни детелини“ , автор Росица Кирчева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s