Панеморфи Закинтос

Панеморфи Закинтос – най-красивият остров в Йонийско море. Свикнали да възприемаме Гърция като съчетание от морското синьо и блясъка на морската пяна, заставаме стъписани пред най-зеления остров, малък рай сред спокойните води на Йонийско море. Странно е усещането, когато наближаваш бреговете му…
Така исках да започна разказа си за едно лято на приказния остров. Исках! Но никога не съм предполагала, че ще ми е толкова трудно да пиша за нещо, което съм жадувала да опиша. В сложна плетеница се нижат спомени и чувства. Впечатленията от видяното бавно бледнеят, за да изпъкне онова, което остава като белег от рана. Тъпо безпокойство ме държи будна вече сетна нощ. Познато усещане… Прилича на раждане … Забравяш колко боли. Остава богатството от поуката. Ценностната ти система се преобръща. Смисълът вече има други измерения. Исках да опиша Закинтос като острова на културата. Закинтос – зелен и цветен, с къщи цветни – в жълто, охра, синьо, с тежки орнаменти от бяла вар, прилични на букети сред зелените хълмове на острова. Райски кът насред тихите равни води на Йонийско море. Мириса на морска сол, бор, маслини и тропически цветя. Острова, на който турски крак не е стъпвал, а ориенталското е на светлинни години от културата му. Острова, носещ следите от венецианското присъствие и в музиката, и в архитектурата, и изобразителното изкуство, по дух по-близък до Стара Европа повече от всеки друг земен кът. Исках да опиша различния дух, който носят жителите на Закинтос, онзи специфичен и искрен, и непринуден патриотизъм, който им позволява да кажат: ”Взели сме много от гръцката кухня”. Исках! Басейна, верандите, лимонената градина, боксерите, класическата музика, Шанел, Армани, обилна храна и много вкус – и това исках да опиша. Исках! … Но то не е важно. Важно е това, което не мога да опиша – болката да си далеч от родината. Осъзнаването, че щастието е в топлата дума на приятел, смеха на децата и прегръдката на човека, когото обичаш. И когато липсва това, нито зеленото е толкова зелено, нито къщите толкова цветни, нито мириса на морска сол и бор толкова силни. Културните паметници нямат стойност, когато си далеч от близките. И слънчевите лъчи са бледи, и звездите губят от своя блясък в иначе ясното небе. И не те въодушевяват нито мекия глас на изтъкнатия тенор, нито свежия ритъм от китарата на големия инструменталист…когато си далеч от хората, които обичаш. Имат ли стойност парите, които си заработил в далечната чужбина? Имат ли стойност впечатленията, които си натрупал? Наистина ли сме богати, натрупали пари, но пропуснали мига, когато детето има нужда да бъде погалено? Когато родителите имат нужда от нас, когато дома има нужда от нас? …
…Добър ден, мой дом!…

Ива Василева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s