„Човекът е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Драги приятели, желаем да споделим с Вас едно есе, което беше изпратено към нас от г-жа Нели Иванова. Есето е дело на нейната дъщеря Гергана  Иванова и е носител на първа награда на проведения през 2012г. конкурс за Радичков на Регионалния инспекторат по образование в Монтана. В момента Гергана Иванова е студентка по международни отношения и лингвистика в   Университета в гр.Абърдийн , Шотландия. Желаем и попътен вятър във всички начинания и продължаваща силна любов към родния край

„Човекът е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,

ала пълно с правописни грешки.”

(Есе)

Търсейки точна дефиниция на понятието „човек”, се сблъсках с безброй биологични, философски и литературни понятия, които успяха да ме объркат. Човекът е измислил за себе си и цяла наука- антропологията. Всички човеци, живели досега, са се опитвали да обяснят, оприличат и разберат Човека, и така да разберат себе си. Може да се каже, че всеки вижда Човека от собствения си ъгъл. Отредено му да бъде писател, Йордан Радичков вижда света като един разказ, чиито изречения сме всъщност ние. Хората.

Човекът е изречение, „написано”; но от кого? Всеки човек е плод на любов и вдъхновение. Заченати с любов, отгледани с любов, на всички нас е отредено да даряваме и да получаваме любов. Отговаряме ли на въпроса? Да! Първата буква я пишат родителите „с много любов и вдъхновение”, останалата част от изречението я пишем сами, с нашия почерк. На всички ни е дадена цяла палитра- мастило във всички нюанси.

Всеки човек е шарен, много шарен. Някои черти в характера му изпъкват, за да скрият други, така както някои гласни съществуват, за да омекотят и дадат благозвучие на някои съгласни. Такъв е всеки човек- дълго изречение, в което всяка дума може да иска да се открои и да не си вписва в темата. А може и всички думи да живеят в хармония. Случва се и всяка една буква от думите да бъде оцветена в различен нюанс, да има различен звук. Важното е изречението да не спира нито за миг, да отразява всички разтърсващи и скучни, радостни и тъжни, непознати и отегчаващи чувства, срещи, мечти.

Дали имаме право на грешки докато пишем? Да, те дори са ни необходими. Правописните грешки са може би неправилните решения, лошите помисли, все неща, които ни учат , грешки, които правят изречението реално съществуващо, защото като всяко истинско нещо човек има и хубави, и лоши страни. А колко дълго изречение е човек зависи от самия него. С какъв препинателен знак ще завърши живота си също- дали ще следва продължение, ще задава въпроси, дали ще дава отговори или ще възклицава.

Радичков определено оставя следа, той оставя творчеството си. Вероятно пристрастна заради любовта към творчеството му, аз бих сложила многоточие на неговия живот. Заради въпросите, които все още стоят без отговор и ни карат да мислим, заради философията му, заради героите му, които живеят и в книгите, и в реалността. Голяма част от творчеството си Радичков фокусира върху нас, хората от Северозапада. Като наш земляк, роден и израснал тук, той познава характера, идеологията и мечтите ни. Той знае, че ние от Северозапада сме прекрасни хора, обичащи, силно вдъхновени и по необикновен начин вдъхновяващи.

Човекът в творчеството на Радичков? За него ли ме питате?! Ако не го познавате, елате тук, в моя красив край, елате в Северозапада. Човекът от творчеството на Радичков е жив и е навсякъде. Срещам го всеки ден -на улицата, в кафенето, в моето училище, което е и училището на Радичков. Той носи различни дрехи, посещава нови, по-модерни места, пътува повече, но си остава все същото „дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Радичков описва правописните ни грешки с чувство за хумор, вярвайки в добротата ни. Докато пътувам  с влак в нашата, Северозападна България се чувствам влязла в някоя Радичкова история. Понякога се чудя възможно ли е да сме си същите, точно такива, каквито той ни е описал. Виждам, чувам, знам, че завиждаме на съседката за по-големите стръкове пипер, ходим на пазар, дори и „никой да не купува”. Само ние можем да си разказваме една и съща история отново и отново; да преоткриваме момента, в който трябва да се засмеем всеки път. Ние сме едни красиви хора- понякога пияни, озлобени и ядосани, но винаги сърдечни, гостоприемни и най-важното- устремени напред. Ние имаме оригинални благословии, които възхваляват планината, в чиито поли живеем- „Да остареете, да побелеете, като върховете на Стара планина, от здраве да се не отървете” .  Имаме си и ужасяващи клетви, но някак бързо ни минава ядът… поне според Радичков.

Ние от Северозапада сме слънчеви, ние надникваме в бъдещето, защото „човек нали за това е човек- да бъде лъган с хубаво бъдеще.” Ние продаваме „хубави и евтини кошници” , практикуваме странни професии като „конекрадец”. И всеки път, когато се срещам със същите хора от историите на Радичков, правещи същите неща, днес наричани много по-модерно и сложно, се чудя дали Радичков е знаел колко успели биха били неговите „цигани конекрадци” в днешната търговия. Човекът в творчеството на Радичков е готов да откликне на новите маркетингови стратегии, защото променя характеристиките на продукта си според нуждите на клиента. Така един кон може да бъде едновременно „кротък като божа кравичка” и „луд за хиляда”.

Да, всичко си е същото. Казано по друг начин. С други думи. Хората са си същите. Пак са написани с „любов и вдъхновение”, но може би днес дефиницията, която сглобявам ще привлече по-голям интерес, ако в нея сложа „лав енд инспирейшън”. И колкото и глобален да става светът, и колкото и да докосва и нас промяната, и колкото и модерни имена да носим, ние от Северозапада винаги ще приличаме повече на Радичковите герои, отколкото на съвременниците си по целия свят. Аз вярвам, че нашият чар е уникален, различен, красиво северозападен. Ние обичаме силно- живота, природата, семейството си, радваме се искрено- на слънцето, на плодовете на труда ни; понякога се радваме, че поповото прасе е изяло бостана на съседката- да, това е грешка; нормална, човешка, наречи я правописна, ако щеш.

Гергана Георгиева Иванова, 12.б клас,

 Гимназия „Д-р Иван Панов”, град Берковица

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s