Марко Тодоров Първанов и първата въздушна победа за България

1-M-Pyrvanov-portret (1)Марко Тодоров Първанов е роден на 20 януари 1892 г. в Берковица в родолюбиво семейство. Чичо му Първан Първанов е офицер, през 1892 г. е с чин майор, но дослужва до генерал и адютант на цар Фердинанд. Под негово влияние, а и поради патриотичния дух в семейството, Марко постъпва във Военното училище, което завършва през 1912 г. и на 2 август е произведен подпоручик. Избира да служи в Техническата дружина, защото има желание да се посвети на авиацията, а току-що дошлият от Франция самолет Bleriot е във Въздухоплавателното отделение към дружината. Когато е създадено Аеропланното училище в Божурище и през септември 1915 г. се формира първият випуск, Марко Първанов, вече поручик, е сред приетите. А те са имена, които ще останат завинаги в историята на българската авиация – Владимир (Влайко) Балан, Асен Агов, Манчо Манов, Христо Димитров («Брадата»), Иван Миланов…
След завършване на училището, Марко Първанов е назначен като боен пилот във Второ аеропланно отделение, първоначално на летище Ксанти, по-късно на Удово. Откъдето е командирован в Божурище за подготовка като летец изтребител с новополучените моноплани Fokker E.III. Там го заварва 30 септември 1916 г.
По време на службата си във Второ аеропланно отделение Марко Първанов лети на всички типове самолети, които са на въоръжение. На 10 октомври 1917 г. със самолет Albatros C.III с наблюдател капитан Никола Дремсизов, разузнават дълбоко в тила на съглашенците. В района на Солун-Лахана водят бой с 15 противникови самолета, сред които са 6 изтребителя S.P.A.D. Лети и с изтребители Roland D.II и D.III., за подготовка с които през март 1917 г. отново е изпратен на Божурище. На 6 май 1918 г. съпровожда с Roland D.II наш самолет DFW C.V, пилотиран от капитан Никифор Богданов с наблюдател поручик Иван Стефанов. Целта на бомбардировача е позицията на съглашенски наблюдателен балон. При обратния полет са атакувани от противникови изтребители. Марко Първанов води бой с 3 изтребителя S.P.A.D. Според Георги Крумов, изследовател на живота на Марко Първанов и автор на книгата «Поручик Марко Първанов», нашият пилот сваля един от противниците. Тази победа не се потвърждава от други източници, но въздушният бой е документиран официално.
Марко Първанов завършва войната като капитан, награден с два офицерски ордена за храброст:
1.Орден за храброст IV степен, II клас със заповед № 81/1916 г.;
2.Орден за храброст IV степен, I клас със заповед № 679/1918 г.;
Явно първият орден е за свалянето на „Фармана” при Своге. А вторият е много възможно да е за нерегистрираната от историците втора въздушна победа по време на боя с противниковите изтребители на Гергьовден 1918 г. при съпровождането на нашия бомбардировач.

ИЛЮСТРАЦИИ

(от ляво на дясно)
1. Портрет на Марко Първанов като търговец през 30-те години на ХХ век
2. Френски бомбадировач Farman F-40, какъвто ще свали поручик Първанов
3. Български изтребител Fokker E.III на летище Божурище
4. Атаката на фелдфебел Вагнер и поручик Първанов по „Фармана” в Искърското дефиле. Художник инж. Стоян Попов
5. Поручик Първанов във „Фокера” след победния полет
6. Останките на сваления противников бомбардировач на гара Своге

 

Източници: линк

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s